Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Лейди Емили Ан Смит, виконтеса Странгфорд, по известна, като Лейди Странгфорд далеч не е само име на улица в Пловдив и София, лице на паметна плоча или паметник, а е била истински човек, който е дишал, работил и живеел, както се казва, в името на някаква кауза.
По моминско име е Бофорт, дъщеря на британския морски адмирал сър Френсис Бофорт, създател на скалата за измерване на силата на ветровете, Любовта на баща ѝ към настроенията на вятъра, изглежда е залегнало и в нейната природа, тъй като опънатите платна на авантюристичната ѝ душа я прекарват през целия европейски контитент, чак до България, където оставя основния отпечатък от жизнената си дейност.
Съпругът ѝ лорд Пърси Странгфорд е дългогодишен дипломат в британското посолство в Истанбул и специалист по Източния въпрос. Подкрепя българите по време на борбата за църковна независимост. Смята се, че той е първият британски дипломат, който е разкрил пред английската общественост националната идентичност и култура на българите и предположил, че при залеза на Османската империя българите, а не сърбите, ще имат водеща роля в политиката на Балканите. В своите мемоари лейди Странгфорд пише: „Покойният ми мъж често е заявявал да направя това, което е възможно, макар и малко да е то, в полза на българите“.
След смъртта на съпруга си, от който приема титлата Виконтеса Странгфорд, Емили Ан Смит посещава България неколкократно, като създава редица болници и помага на местното население в едни от най-разломните времена в българската история - борбите за национално освобождение.
В историята на село Радилово името на Лейди странгфорд е записано със златни букви, тъй като тя спомага за възстановяването на населеното място, както и на целия район, в месеците след Априлското въстание.
Разговарях с Марена Вачкова – отговорник за Музейната сбирка в село Радилово, която сподели детайли за делото на английската благородничка в района.
"След жестокото потушаване на Априлското въстание Лейди прави една голяма кампания, прави кореспонденция, пише до българските власти, до османските - те отговарят, че няма кръвопролития, а само леко се разбунтували българите. Обаче тя решава да дойде да види на място, събира средства и идва в България заедно с Джанюариъс Макгахан, Юджийн Скайлер и Уилям Гладстон. Така, напът за Батак, минават през Радилово и виждат че селото е напълно опожарено.
Първоначално тя идва с цел да дари средства за дрехи и за храна, но когато вижда колко болни са хората решава да направи 6 болници - в Батак, Перущица, Радилово, Карлово, с. Петрич и Панагюрище.
"Лейди Странгфорд, освен помощ за болните, е оказвала и подкрепа на български сирачета да намират семейства в Англия.
След като е свършила дейността си като болница, сградата в село Радилово е била кухня, училище, като сега вече е музей , посветен на историята на селото, както и на Лейди Странгфорд.
Легендите предавани от старите към по-младите в селото, гласят че Лейди е пристигнала на бял кон в помощ на всички изстрадали в района от последствията на Априлското въстание. Тя казва, че ѝ прави много силно впечатление колко цивилизовани са българите и как всеки е чакал спокойно реда си, когато се е раздавала храна".
С тези думи Марена Вачкова ни разведе из прекрасната музейна сбирка, посветена на Лейди Странгфорд, кадри от която можете да видите във видеоклипа по-долу.
Историята на Лейди Странгфорд е белязана от желанието за помощ на бедните и болните.
През 1887 г. Емили Странгфорд събира пари за построяване на болница в Порт Саид. Въпреки разклатеното си здраве тя заминава по море на 5/17 март, за да открие болницата, но умира на борда на кораба от мозъчен инсулт на 12/24 март. Нейното тяло е балсамирано в Неапол и след това изпратено в Англия, където е погребана на 6/18 април до гроба на нейния съпруг.
Така завършва жизненият път на един благодател, който завинаги остава в съзнанието на българския народ.
8
