„Не е в нашите звезди вината за туй, че сме подвластни, драги Бруте, а в нас самите“ – гласи един прочут цитат от Шекспир.
Каква част от нашата индивидуалност е въпрос на гени и наследство, и в каква степен я оформя средата ни е въпрос, който вълнува не само философи, поети и педагози. Той занимава и учените в сферата на невробиологията и поведенческите науки. Те смятат, че е важно да разберем механизмите, които създават и поддържат индивидуалните ни характеристики и наред с други фактори допринасят за онова, което наричаме характер било при насекомите или хората.
Еволюционната биология, неврологията, поведенческите науки ни показват, че невинаги имаме основания да се кичим като "венец на природата". Същевременно сме изключително добре устроени и можем да постигнем много, разчитайки на сетивата си. Което не ни пречи да искаме да се надграждаме с вградени оперативни устройства. Докъде се простират възможностите в тази сфера и как се скачва шеметният напредък на науката с бавния ход на еволюцията?
Разговаряме със Стойо Карамихалев и Иван Димов – те са лектори на събитието „Индивидуалност и мозъчни интерфейси“, на което можете да присъствате в Ютюб канала на „Рацио“ на 27 април.
Стойо Карамихалев се занимава с изследователска дейност в сферата на невробиологията на стреса в лабораторията на Алон Хен в Института по психиатрия Макс Планк в Мюнхен и научния институт „Вайцман” в Израел. Използвайки иновативни методи от сферата на биотехнологиите, Стойо изследва индивидуалните различия в поведението при нормални и стресови условия и как мозъкът създава предпоставките за тези различия. Неговата работа обхваща сферите на невробиологията, психологията и молекулярната биология, и комбинира поведенчески експерименти с генетични манипулации и данни от масивно паралелно секвениране. През 2020 година Стойо бе избран да участва в престижната среща между млади учени и Нобелови лауреати в Линдау.
Иван Димов е завършил Националната природо-математическа гимназия в София през 2010 с профил химия. През 2014 завършва бакалавър по химия в Оксфорд, специализирайки в теми с биологична и нанотехнологична насоченост. През 2019 защитава докторат в Кеймбридж, в сферата на бионанотехнологиите, на тема „Механично съвместими електронни устройства, за интерфейси с нервната система“. Понастоящем е асистент в лабораторията по биоелектроника в университета Кеймбридж.
