Eмисия новини
от 11.00 часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Проф. Мария Бергер: Без правната основа ЕС няма да е общност на споделени ценности

Снимка: БГНЕС

Годишният доклад на Европейската комисия за върховенството на закона в Общността застрашава и Унгария от спиране на средствата от постпандемичния фонд. Докладът недвусмислено обрисува дефицити в независимостта на съда и недостатъчна борба с корупцията. Новият механизъм за оценка на прилагането на принципите на правовата държава предвижда „спиране на кранчето“.

Още в началото на месеца Европейската комисия отложи одобрението на националния план за устойчивост и развитие на унгарското правителство, а с това и изплащането на първия транш от предвидените за страната средства. 750-те милиарда евро във фонда трябва да превърнат европейската икономика в климатично неутрална и дигитална. А притесненията на Брюксел са, че парите могат да завъртят корупционната рулетка в правно нестабилните страни членки.

За да не се случи това, преди почти година европейските лидери се споразумяха, макар и мъчително, да обвържат върховенството на правото с финансовите помощи за преодоляване на пандемичната криза в икономиката. Но дали този нов механизъм ще даде очаквания резултат? Ако погледнем опита на България и Румъния с мониторинговите доклади, оптимизмът бързо се изпарява.

За съжаление очевидно няма друг начин, освен финансов натиск“, коментира за „Събота 150“ Мария Бергер, професор по европейско право във Виенския университет, бивш евродепутат и бивш министър на правосъдието на Австрия. 

„Мисля, че финансовите санкции ще дадат резултат, но все пак трябва да изчакаме. Унгария и Полша отнесоха новия механизъм пред Съда на Европейския съюз. Решението се очаква през есента и след това вероятно ще станем свидетели на първите финансови санкции“.

Полша и Унгария са обичайните заподозрени „проблемни деца“, когато говорим за европейски ценности. Но дали новият механизъм е правилният инструмент?

Ако не се налагаше да се употребява финансов натиск, щеше, разбира се, да е по-добре. Но така стоят нещата. Имаше достатъчно разговори и обсъждания. Имаме пределно ясни съдебни решения на Съда в Люксембург. Унгария от части се съобрази с тях, но Полша отиде много далеч.

Визирате полския Конституционен съд, който се готви да игнорира европейското законодателство. Колко сериозен е този проблем, не разклаща ли Полша основите на ЕС?

Точно така. Когато страна членка не зачита европейското право и заявява, че повече няма да се съобразява с него, тогава за какво говорим? Общото законодателство е основата на Европейския съюз.

Ако продължим логично да разсъждаваме, държава, която не зачита европейското право, вероятно би трябвало да напусне Общността. Така направи Великобритания. Помним, че Обединеното кралство години наред критикуваше европейското законодателство, макар британците да участваха в изковаването на европейските закони. Преди Брекзит те многократно атакуваха европейски закони не само пред Съда на ЕС, но и пред Съда за човешките права в Страсбург. С влизането си в Европейския съюз Полша и Унгария също се задължиха да прилагат европейското право.

Някои анализатори смятат, че конфликтът с Полша е дори по-опасен прецедент от Брекзит. 

Всяка страна членка на Евросъюза ни е скъпа. Жалко е, че проблемът е плод на болните политически амбиции на едно правителство. Разбирам и подкрепям всички, които въпреки арогантното му поведение се опитват да спасят европейското членство. В случая с Великобритания направихме всичко възможно да предотвратим Брекзит. Въпреки всичко обаче не мисля, че Полша и Унгария са тръгнали по същия път. 

Матеуш Моравецки: Няма опасност Полша да напусне Европейския съюз  

Много дълго Европа живя разделена между Изтока и Запада, в годините на Студената война. Разширяването на Европейския съюз на изток вдъхна големи надежди, че Желязната завеса завинаги е останала в миналото. Но сега като че ли старите страни членки, западноевропейските държави, са натрупали гняв срещу новите членки от Източна Европа, че не зачитат философията на Общността. Изчерпва ли се търпението им?

Забелязвам втвърдяване на позициите спрямо Полша и Унгария. Все повече национални правителства взимат страна, след като дълго време бяха оставили Съвета, Комисията и Парламента сами да се борят. Моята страна, Австрия, също дълго време се въздържаше от намеса. Дори беше прекалено дружелюбна към Полша и особено към Унгария.

Мисля, че през последните седмици палачинката се обръща, ако мога така да се изразя. С ЛГБТ- закона Унгария просто прекрачи границата и очаквано предизвика остра реакция от Нидерландия и някои други държави.

Аргументите в Будапеща и Варшава са, че европейското законодателство навлиза прекалено дълбоко във вътрешните работи на националните държави с прекалено много регулация. А в конкретния случай с Унгария - как да възпитават децата си. Разбирате ли тази критика?

Правото е свързващото звено в ЕС, не можем да се лишим от него. Без правната основа ЕС ще се разпадне, или поне няма да функционира като общност на споделени ценности. В основата на европейското право стоят гражданските права. Всички граждани на ЕС, независимо в коя държава живеят, имат еднакви права. Нещо повече - могат да се защитят срещу евентуалните посегателства на националната държава. А това е възможно само ако европейското право е над националното.

Свободното движение на хора и капитали, отвореният трудов пазар, споделянето на услуги в рамките на Европейския съюз - всичко това дължим на европейското законодателство. Без тези гарантирани права Европейският съюз би бил просто икономически съюз или зона за свободна търговия.

Европейският съюз е Общност на споделени ценности. Правовата държава, демокрацията, защитата на малцинствата са ценности, залегнали в Договорите. Не мисля, че можем и изобщо искаме да се върнем назад, да отстъпим от Лисабонския договор, който за мен е постижение.

Въпросът е, не трябва ли да приемем по-силни инструменти, за да защитим по-добре ценностите си от особено упорити, да не кажа инатливи правителства? А също, не трябва ли в най-лошия случай да има възможност за изключване на страна членка от Общността? Засега като най-драстична мярка може да се отнеме правото ѝ на глас. 

Гей прайдът в Будапеща се превърна в протест срещу управлението на Орбан

Унгария няма да бави проектите по плана за възстановяване на икономиката от пандемията

Референдум за унгарския ЛГБТ закон

В Австрия все по-упорито се говори за „орбанизация“. Докладът на Европейската комисия за върховенството на закона съдържа необичайно остра критика към партийното финансиране. Помним аферата „Ибиса и“ „неприличното предложение“ на бившия вицеканцлер Щрахе за непрозрачно дарение на руската олигархия за неговата крайнодясна партия.

Комисията критикува начина на отчитане на партийните субсидии и дарения. Според доклада на Еврокомисията Сметната палата няма достатъчно правомощия да контролира отчетите на партийните централи. Това не е нов проблем за Австрия. Не само сегашните управляващи не са склонни да разширят правомощията на Сметната палата.

Понеже споменавате аферата „Ибиса“ - макар проблемът да е по-стар, аферата го извади още веднъж на показ, защото даренията за партиите все още са трудно контролируеми.

Друга критична забележка към Австрия се отнася до медийната свобода и скритото финансиране на проправителствени издания чрез публикуването на реклама на държавните институции. Имат се предвид милионите евро, които се дават за разяснителни публикации по време на пандемията. Миналата година правителството гласува рекламен и пиар бюджет в рамките на повече от 200 милиона евро за следващите четири години.

Споделям наблюденията на редица международни организации, че разпределението на държавната реклама е непрозрачно и зависи от политическите нагласи на изданието. Няма нужда човек да е специалист, за да разбере, че определени медии са облагодетелствани. Приходите от реклама на проправителствените издания са значително по-високи от тези на критичните медии. 

Проф. Фриц Хаусйел: При Себастиян Курц наблюдаваме безпрецедентен ръст в политическия пиар

И по този начин управляващите превръщат приятелски настроените медии в своя маша?

О, да! Особено сега, по време на пандемията, си пролича много ясно. Заради пандемията властите са длъжни да информират населението и плащат за публикуването на съобщения в проправителствени издания. Това е помощ, без която някои от тези медии не биха могли да съществуват. Заради коронакризата рекламите и приходите рязко намаляха. В същото време отделни медии се радват на финансова инжекция от властта. Това съвсем не е редно.

В Австрия вече наричаме обявленията на държавните институции „рекламна корупция“. Просто защото чрез рекламата правителството си купува послушанието на медиите. При това с пари на данъкоплатците. 

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.