Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Фриц Хаусйел: При Себастиян Курц наблюдаваме безпрецедентен ръст в политическия пиар

Австрия все по-видимо се „орбанизира“

Канцлерът на Австрия Себастиян Курц
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Когато става дума за европейските ценности, в повечето случаи говорим за Полша и Унгария, напоследък в тази връзка често се споменава Словения, пък и България. Има и една друга държава, с много по-дълга демократична история, която обаче бавно, но все по-видимо се „орбанизира“. Така в Австрия описват не много прикритите опити на правителството на Себастиян Курц да влия върху медиите и правосъдната система. Там все още помнят военното учение на армията по шенгенската граница със Словения за отпор на евентуална бежанска вълна. Както и забраната на журналистите от обществените радио и телевизия да се изказват по политически въпроси в социалните мрежи. 

Това е само върхът на айсберга, каза пред БНР австрийският медиен експерт и преподавател във Виенския университет проф. Фриц Хаусйел.

"Това, което разбираме под „орбанизация“, е стратегията на унгарския премиер Виктор Орбан, която той разви през последните десет години, за да постигне медиен комфорт за управлението си. Един елемент от тази стратегия е придобиването на влиятелни медии от приближени на Орбан, които или промениха редакционната политика в услуга на правителството, или бяха закрити, както се случи с вестник „Непсабатшаг“.

За тази „медийна“ услуга изданията се ползват от определени икономически изгоди. Така се изгражда безкритична медийна среда. Така се отслабва „четвъртата власт“ в една либерална демокрация.

Когато от Австрия гледаме притеснени към съседна Унгария, неминуемо си спомняме аферата „Ибиса“ - заснетите със скрита камера кадри с вече бившия вицеканцлер Хайнц-Кристиян Щрахе от крайната десница, който в прав текст казва, че би искал и в Австрия медийната среда да е като тази в Унгария, че иска да „орбанизира“ австрийските медии.

Още преди аферата „Ибиса“ имаше сигнали, че нещо не е наред с австрийската медийна свобода. Имаше опит за превземането на мажоритарния дял в две от най-влиятелните печатни издания в Австрия от компания, която никога преди това не се е занимавала с медии. Логичен е въпросът, защо тази компания е готова да похарчи толкова много пари в бранш, който не познава. Още повече, когато се окаже, че въпросната компания е близка до правителството, а собственикът - личен приятел на канцлера.

За зависимостите, в емоционален пост във фейсбук, наскоро разказа и Томас Шремс. Преди да загърби журналистиката, Шремс е отговорен редактор във влиятелния „Кроненцайтунг“, вестника, който Хайнц Кристиян Щрахе искаше да постави под опекунството на правителството. Вече бившият колега признава, че също се е поблазнил от привилегированото отношение на канцлера да пише в услуга на управляващите срещу различни облаги за него и за изданието му. 

За Флориян Кленк, главен редактор на седмичника „Фалтер“, едно от най-авторитетните издания в Австрия за разследваща журналистика, фейсбук-признанията не са изненада:

"Този проблем е стар, не се е появил с Курц. В Австрия управляващите отдавна си отглеждат приятелски настроени журналисти, глезят ги с командировки и икономически изгоди.

Много се говори за това, че Себастиян Курц се държи като Виктор Орбан. Мисля, че става дума за нещо друго. Чрез поведението и коментарите си канцлерът ясно показва на медиите, че не е добре да разследват неговата партия. Тук не се ликвидират медии, не се преследват журналисти. По-скоро наблюдаваме процес, който ми напомня Америка - медиите се затрупват, буквално бомбардират с информация от правителството, която често може да се нарече „fakenews“. Това разсейва журналистите от истинската им работа, те губят време да проверяват предоставената им информация и така загърбват други важни теми.

Тази тактика е различна от поведението на автократите или от комунистическите режими в миналото в Източна Европа. В Австрия не се „ликвидират“ журналисти или медии, а им се хвърля прах в очите. Според мен ставаме свидетели на завръщането на партийната пропаганда. А традиционните медии не са достатъчно силни, за да отвърнат на тази масирана пиар атака".

Премиерите на Унгария и Австрия - Виктор Обран (ляво) и Себастиан Курц

Въпреки че Австрия продължава да заема една от водещите позиции в редовните класации за свободата на медиите на „Репортери без граници“, проф. Хаусйел, който е член на Управителния съвет на организацията в Австрия, с тревога наблюдава процесите в страната:

"От появата на Себастиян Курц на политическата сцена наблюдаваме безпрецедентен ръст в политическия пиар. Само в канцлерството, т.е. в кабинета на канцлера, с пиар се занимават около 60 души. Това са хората, които подготвят медийни публикации за работата на канцлера.

Това, разбира се, е възможно, защото бюджетното финансиране на партиите в Австрия е сравнително голямо. Естествено, управляващата партия, която е получила най-много гласове на последните избори, разполага с най-много средства.

През последните 20 години, поради намалено финансиране, редакциите, особено обществените медии, рязко се свиха. Сега срещу тях е изправена цяла армия пиари, или по-точно рекламисти и пропагандатори на правителството. Няма как изходът от този сблъсък да не е в полза на правителството. Резултатът е отслабване на традиционните, класическите медии, които държат на качествената журналистика".

Освен за „орбанизация“, в Австрия се говори и за „Messagecontrol“ от страна на канцлера Себастиян Курц и неговата консервативна „Народна партия“. Проф. Хаусйел коментира:

"Понятието „Messagecontrol“ обхваща различни действия на правителството. Естествено, пиарите подържат връзка с медиите. Това им е работата. Проблемът е в мярката. В немалко случаи говорим за упражняване на натиск. А когато канцлерът лично вдигне телефона и се обади на някой главен редактор, тогава наистина нещо не е наред. Да не говорим за пресконференции, на които се отнема думата на задаващите неудобни въпроси репортери, а в същото време министри дават пространни интервюта на отбрани журналисти.

Освен всичко, управляващата партия си създаде собствени медии. Не че е нелегитимно, но за мен като изследовател това е крачка назад в медийното развитие на една демокрация. Още повече, че тези партийни органи се занимават с очернящи кампании срещу критични към правителството журналисти".

Особено чувствителна не само за австрийските медии е темата за държавната реклама, за приходите от обявления на държавните институции, каза проф. Хаусйел. И обясни:

"Особено по време на пандемията този феномен стана много видим. По време на пандемия трябва да има информационна кампания. Но въпросът е, успешна ли е тази скъпо платена разяснителна кампания, когато се публикува в жълтата преса?

За съжаление, правителството не дава такава информация и затова предполагам, че няма проучване на резултата от кампанията. Това е особено притеснително, като се имат предвид милионите евро, които се дават за разяснителни публикации. Тази есен правителството гласува рекламен и пиар бюджет в рамките на повече от 200 милиона евро за следващите четири години.

За съжаление медийното законодателство не ни позволява да проверим, дали чрез публикуването, и съответно заплащането на реклами и обяви на държавни институции се хонорува послушание и се упражнява натиск върху медиите. Но такова е усещането ми".

Само през първите три месеца от годината австрийското правителство е дало девет милиона евро за реклама и пиар. Това е близо 300 процента повече от миналата година. Флориян Кленк от „Фалтер“:

"Абсолютно разбираемо е, че правителството трябва да провежда информационна кампания по време на пандемия. Проблемът е в избора на медии, през които това да се случва. Публикациите са предимно в жълтата преса и в партийни органи.

Мога да говоря само за нашето издание - с идването на власт на канцлера Курц договорът ни за държавна реклама беше прекратен. Това е знак, че се инвестират рекламни бюджети в онези медии, които са позитивно настроени към управляващите".

Тази изкривена медийна среда затруднява ли разследващи журналисти като Вас, г-н Кленк?

"Напротив, улеснява ни. Защото нашата позиция на сериозна медия, която работи с факти, изпъква още повече. През последните пет години успяхме да утроим тиража, което за печатна медия е истинско постижение. За мен това означава, че хората все пак търсят и изпитват нужда от качествена, критична и дистанцирана от властта журналистика".

И въпреки това жълтата преса в Австрия продължава да е много силна. Не на последно място, защото може да разчита на огромните рекламни бюджети на правителството, обясни проф. Хаусйел:

"Големият проблем сега вече е, че тези медии са изпаднали в огромна финансова зависимост от приходите от държавна реклама, защото заради пандемията икономиката изпитва трудности и разходите за реклама са първото перо, което компаниите съкращават.

В Австрия таблоидите са много влиятелни. Те са печелившите медии от пиар и рекламната тактика на правителството. Но в същото време наблюдаваме и един паралелен процес. Няколко изследвания на "Галъп" по време на пандемията показаха, къде хората търсят достоверна информация в такива времена на изпитание. Отговорът е категоричен - не в жълтата преса, не в социалните мрежи, а в ориентираните към качествена журналистика медии, и на първо място - в обществените медии".

Интервюто на Весела Владкова с проф. Фриц Хаусйел и Флориан Кленк в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.

Снимки: ЕПА/БГНЕС

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Марин Георгиев

Марин Георгиев в "Заговорът на мъртвите": Профайлър на литературни характери от близкото минало

Марин Георгиев е автор на книгата "Заговорът на мъртвите" . Той е поет, преводач, журналист по културни и литературни теми, свързваме името му с Литературен форум, той е и с ред създателите на Сдружението на българските писатели през 1994 година, стиховете му са превеждани на много езици . Марин Георгиев има много литературни приятелства и..

обновено на 20.07.24 в 09:50

Откриха най-старото папско седалище в Рим

В Рим бе направено ново и много значимо археологическо откритие – древен папски дворец, наречен "Патриаршията". Откритието е направено при дейности от реконструкцията на площад "Сан Джовани". На бял свят излязоха останките на "Патриаршията" -   първото и най-старо папско седалище в Рим. Наречено е Patriarchio от гръцки и означава..

публикувано на 19.07.24 в 21:40
Зеленски участва на заседание на новия британски кабинет на Стармър

Зеленски призова британския кабинет за разрешение Украйна да нанася удари по руски цели

В историческо обръщение към британския кабинет украинският президент Волидимир Зеленски призова Киър Стармър да демонстрира лидерство, разрешавайки на Киев да нанася удари по руски цели със западни оръжия, предаде агенция ДПА. Украинският президент стана първият лидер от 1997 г. насам, изказвал се на живо на заседание на правителството на..

публикувано на 19.07.24 в 21:23
Йоав Галант

Израел се закани да отвърне на удара от Йемен с дрон в Тел Авив

Израел се закани да отвърне на удара от Йемен, след като снощи голям дрон се взриви в жилищна сграда насред Тел Авив. При атака загина един човек, а други четирима бяха леко ранени. Един човек е убит при предполагаема атака с дрон в Тел Авив Отговорност поеха от бунтовническа групировка хути, която контролира голяма част от Йемен и..

публикувано на 19.07.24 в 20:57

БНБ очаква българската икономика да нарасне с 2,1% през 2024 г.

Българската икономика се очаква да нарасне с 2,1% през 2024 г., като положителен принос за растежа ще окаже вътрешното търсене, докато нетният износ и изменението на запасите се   очаква да имат отрицателен принос.  Това се казва в оповестения днес юнски доклад на БНБ "Макроикономическа прогноза". Вътрешното търсене се предвижда да бъде..

публикувано на 19.07.24 в 20:34
Европейски парлемент

Ясни са комисиите в ЕП с участие на българските евродепутати

Евродепутатът от "Обнови Европа" и член на "Продължаваме промяната" Христо Петров ще бъде член на комисията по култура и образование в новия Европейски парламент, стана ясно от обявеното днес разпределение на парламентарните комисии. Петров е и заместващ член на комисията по заетост и социални въпроси. Най-много редовни членове от..

публикувано на 19.07.24 в 20:13
Джо Байдън

Байдън осъди руската присъда от 16 години затвор за Гершкович

Президентът на Съединените щати Джо Байдън осъди присъдата от 16 години затвор, дадена на репортера на "Уолстрийт джърнъл" Евън Гершкович, подчертавайки, че той "не е извършил престъпление", предаде Ройтерс. Байдън посочи, че неговата професия и американското му гражданство са това, което го е направило мишена за Москва. Евън Гершкович..

публикувано на 19.07.24 в 19:35