През последната пандемична година всички изкуства претърпяха промяна, но как онлайн излъчванията промениха театъра? Технологиите, като сценични ефекти, отдавна са част от сцената, но очаквахме ли и онлайн излъчванията да станат част от театъра и трябва ли да се мисли за онлайн представленията като отделен жанр, какви изисквания има той към артистите и как един артист се подготвя за едно представление в онлайн среда?
На тези въпроси отговаря проф. Възкресия Вихърова, театрален педагог в Нов български университет, режисьор и актриса. Тя защитава своята професура именно с темата за театъра в онлайн пространството и представя театрален минисериал – „Когато аз бях ти“, подготвен по нейна идея в условията на пандемия. Минисериалът представя действителни истории от съвременния живот, свързани с трагични събития, под формата на трансформиращ преразказ, определяни като зуум пърформанс:
“Когато аз бях ти“ не съм го замисляла за онлайн. Той е документален спектакъл, смятах, че само ще репетираме онлайн и после ще го направим на сцена, но се оказа, че репетициите онлайн са нещо съвсем различно и си имат нови закономерности, тогава решихме да репетираме онлайн за представление, което ще представим онлайн. На нас не ни се искаше да имаме извинителни причини, по които да не проведем проектите си, и започнахме работа по „Историята ти: Ти в мен“ със зуум пърформанс. Това е много мултимедиен спектакъл. Имаше 6000 влизания, в която и да е зала театрална не можем да имаме такъв достъп до хората. На другия ден след излъчването, въпреки че сме стояли пред компютрите, всички имахме мускулна треска. Не мога да се наема и да кажа дали има нови изисквания, но всеки, който се занимава с това, трябва да си зададе въпроса. Тази пандемична ситуация раздели нашата гилдия на две мнения – „Стига вече с тези движещи се картинки“ е едното, а другото е „Това е едно предизвикателство, от което можем да се учим“. Аз по-скоро заставам на страната на второто. Искат се много нови неща от актьора и режисьора, защото се отказваме от тази непосредствена телесност, която имаме по време на репетиции и съответно по време на представлението.“
В центъра и на онлайн излъчването на театъра стои и енергията на тялото, на чии театрални практики тук трябва да се позовем – Биомеханиката на Мерхолд, архетипното състояние на Гротовски, азиатската телесност на Барба или паузата на тялото на Вахтангов. Може би ключът е в съчетаването на много практики, твърди професор Вихърова:
„Процесът е много интимен, защото актьорът е със собственото си изображение на екрана, докато репетира. Когато тялото стане преекспресивно по Барба, може да стане срив, когато излезе от камерата, тази експресивност трябва да се замени с нещо. Тук идва идеята за усиленото тяло, което помага с приложения за актьора. Ние работихме с нещо като снап чат камерата, където актьорът може да изгради своите мултиперсонажи, и като в куклен театър да започне да строи своите образи. Мисля, че са нормални анологиите с телевизионен театър и мултимедии, в които може 90 процента от представлението да е поверено на мултимедията.“
Повече чуйте в звуковия файл.
Снимка – НБУ
