Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Най-мащабното събитие на годината в сферата на регионалното взаимодействие премина под знака на съпричастността с Украйна. От декларацията за подкрепа и призива за задействане на механизма на ЕС за гражданска защита и хуманитарна помощ (което вече е факт), Манифеста от Марсилия, който изисква една Европа, която предпазва и развива правата на своите граждани, през включванията на Виталий Кличко със специално обръщение към събраните в Марсилия кметове и местни лидери с призив за съвместна защита на европейските ценности, и на заместник-кмета на Мариупол Сергей Орлов, който разказа, че украинската армия воюва с руската армия, но руската армия воюва с Украйна като нация; през представители на асоциацията на регионите в Украйна, които разясняваха от какво точно и как имат нужда, до кметовете на някои от градовете в Полша (Лодз и Гданск) и Румъния (Клуж), през които минава голяма част от украинците, които напускат страната си. Финландската група от Комитета на регионите пък разказаха за това какво е да имаш толкова голяма граница с Русия, как забраната за търговия от финландска страна се отразява на местната икономика и как се повишава доверието и желанието Финландия да стане член на НАТО.
От зададения дневен ред ключови бяха кохезионните фондове, както и прилагането на зелената сделка на локално ниво и дигиталната трансформация. Председателят на Европейския комитет на регионите (главен организатор на събитието) Апостолос Цицикостас коментира Европейския фонд за регионално развитие (20 милиарда евро), с помощта на който и в момента могат да се финансират временното настаняване, социалните услуги и останалите мерки за интеграция на потока бежанци от Украйна. Той подчерта обаче, че кохезионната политика (с нейните 392 милиарда евро) е мощно оръжие за моментален отговор на кризисни ситуации и за реализиране на дигиталната трансформация. Цицикостас припомни и че 40% от кохезионните средства по програмите за 2014 – 2020 са неусвоени и трябва да бъдат до 2023 – и заради пандемията и заради късното разписване на програмите.
„Не трябва да има дублиране на фондове и средства с различни правила, но с еднакви цели“, заяви той и отново акцентира върху местната власт, която всъщност е на първа линия при всеки проблем и неговото решаване.
„Централизацията ще забави Европа, координацията и партньорството ще я движат напред“ - думи на Апостолос Цицукостас. За единния отговор на Европа, която е по-обединена от всякога и за новото бъдеще, което се кове сега пък говори френския президент Еманюел Макрон в специално обръщение към форума.
Сред ключовите теми по време на паралелните кръгли маси бяха дългосрочните партньорства между регионите и развитието на местната демокрация, устойчивите здравни политики (за да могат да се посрещат кризисни ситуации), по-прецизното насочване на фондове към селските райони (които, за да бъдат достатъчно привлекателни за живеене, на първо място трябва да имат инфраструктура и отлично интернет покритие).
Особено интересен беше панелът за дигиталното изграждане на устойчиви общности. Тук се включи дистанционно и кметът на София, Йорданка Фандъкова (с акцент върху гражданското участие и привличането в столицата ни на един от световните суперкомпютри), а основни коментиращи на темата бяха представители на Финландия, Франция и Германия, като фокусът беше върху дигиталните умения.
Изследванията показват, че над 30 милиона европейци имат лимитиран или никакъв достъп до интернет, а 27 милиона нямат достатъчни дигитални умения, което е основният проблем. Намаляването на разликите между градските и селските райони, демократизирането на дигитализацията и достъпът до интернет и дали той да бъде записан сред основните човешки права бяха някои от основните насоки.
Българското участие може да бъде отбелязано и с Ева Майдел (в панела за жените в местната власт) и, разбира се, специалното включване на българския еврокомисар Мария Габриел.
Иновациите, като неделима част от икономическия напредък (и тяхната относителна липса в Южна Европа), също бяха на дневен ред, както и трансграничните взаимодействия и програми и тяхното развитие до 2050.
