Преди началото на войната на западната граница на Украйна и в Беларус имаше разположени около 190 000 души руски войски, отбеляза Кръстев.
„На пръв поглед говорим за почти 200-хилядна армия, но тя е крайно недостатъчна за подобен тип военна инициатива в държава с параметрите на Украйна.“
„На Путин и неговото най-близко обкръжение задължително му е необходимо да представи тази военна инвазия в Украйна като вид победа. Това е нещото, което се търси в момента като вариант от експертите или стратезите в Кремъл, в руското външно министерство, в министерството на отбраната“, коментира Кръстев в предаването „Преди всички“.
Анализаторът смята, че план Б не е имало, а в момента се правят опити за изграждане на стратегия „за постигане на малки стъпки, с по-голямо търпение от руска страна“, което няма нищо общо с първоначалните намерения.
Най-реално е Украйна да получи системи за противовъздушна отбрана C-300, които могат да бъдат от страни в Източна Европа, които разполагат с такава система, отбеляза политологът.
„Това, което със сигурност няма да се случи, беше потвърдено и вчера от канцлера на Германия, че НАТО няма директно да участва в осигуряването на зона, забранена за полети над Украйна.“
За да имаме мироопазваща мисия в Украйна, тя може да бъде изпълнена от НАТО, но трябва да бъде осигурена чрез резолюция на ООН, а постоянните членки там имат право на вето – Русия е такава страна членка, поясни Кръстев.
Относно настоятелността на Полша в тази насока той допълни, че тя от години дава сигнали за лидерство в Източна Европа.
Полша отсега създава комуникационна инфраструктура по отношение на процесите с Украйна след приключването на войната, смята Евгени Кръстев.
Кръстев допуска, че е възможно българската позиция да претърпи някакво развитие.
„Има потенциал тази позиция, която имаме до момента, да претърпи някакво развитие.“
