"Една от причините България да подобри класирането си в Индекса за свобода на словото е падането на страни като Гърция, която измести България от последното място в Европейския съюз, както и Албания, която е последна сред страните кандидатки. Принос за ефекта върху медийния климат в някои европейски страни и изкачването им класацията имат мерките на Европейския съюз от тази и миналата година, целящи подобряване на сигурността на журналистите и свободата на словото".
Това каза пред БНР Павол Салай, ръководител на отдела за Европейския съюз и Балканите на организацията "Репортери без граници".
Той посочи, че трябва да се отбележи промяната и модернизацията в методологията, затова е добре сравнението между класацията за тази и за миналата година да се приема предпазливо.
"Също така подобряването може да бъде обяснено със ситуацията на място в България. Падането на правителството на Бойко Борисов е важен фактор. То поддържаше системни опасности за свободата на словото и за журналистите. Също така през 2021 г. имаше по-малко физически нападения срещу журналисти в сравнение с 2020 г. Отбелязва се и прогрес в посока раздаването на правосъдие по отношение на престъпления, извършени срещу журналисти. Например напредъкът в разследването на полицейското насилие срещу Димитар Кенаров".
В интервю за предаването "Нещо повече" Салай допълни, че въпреки това България остава сред трите страни от Европейския съюз, заедно с Унгария и Гърция, на дъното на тази класация.
"Има доста проблеми, които трябва да бъдат решени. Като започнем със сигурността на журналистите. Например заплахите срещу Атанас Чобанов и да продължим с липсата на независимост на регулатора на обществените медии и можем да завършим със съдебните дела за злоупотреби и недостатъчния достъп до информация".
"Нова ера на поляризация" - това е заключението от последния доклад на "Репортери без граници". Можете ли да очертаете накратко световните тенденции в медиите, които отчитате и България част ли е от тях?
Днес наблюдаваме двойно по-голяма поляризация, която оказва негативно влияние върху свободата на медиите и правото на информация. Първото измерение е националното. Наблюдаваме възход на медиите, които представят едностранни мнения като факти. Разбира се това го виждаме и в България с пропагандните медии, собственост на олигарси, които нападат свои колеги, други журналисти. Това до известна степен е намаляло, но остава проблем в България.
На световно ниво поларизацията е между политическите блокове. Имаме Русия, която напада суверена държава Украйна и водеща информационна война там, но и също в Европа. Това до известна степен бе ограничено заради решението да бъде спряно разпространението в Европа на пропагандните медии на Кремъл RT/Russia Today и "Спутник".
България има да измине дълъг път, но можем да видим начало на подобрение. Също така новото правителство вече направи някакви усилия да подобри законодателната среда. Но медийният пейзаж е много крехък в сравнение например с този в Полша.
Не знам дали знаете, но у нас обичаме да се сравняваме със съседите си - защо Гърция е новата България и зае нашето място, падайки в класацията и заставайки на дъното на ЕС по този индекс?
В Гърция беше убит журналист - през април миналата година - криминалният репортер Йоргос Караиваз. Това беше едно от двете убийства на журналисти в Европейския съюз. В Гърция полицията често атакува журналисти и има произволни арести. Има законите, с които се ограничава свободата на словото. Изглежда, не само че Гърция се проваля в това да защитава журналистите, но и умишлено се меси в работата им. Има политическа воля за намаляването на свободата на медиите. По тази причина днес Гърция може да бъде сравнена политически с Унгария и това са причините за нейното последно място сред страните от Съюза в класацията.
