7
В началото на април Кралската опера на Валония в Лиеж предложи пет спектакъла на рядко играната в наши дни опера на Амброаз Тома "Миньон". Творбата е била сред най-популярните и обичани френски опери през XIX век. Само за четири години след първото ѝ изпълнение в Париж през 1866 г., тя се играе повече от 500 пъти само във френската столица. До края на века броят на спектаклите достига 1200. За основа на либретото служи романът на Гьоте "Вилхелм Майстер – години на учение". Първата версия на "Миньон" е във формата на "опера-комик" с традиционните говорни диалози. Впоследствие за постановки извън Франция Тома написва оркестрови речитативи – в този си вид операта най-често достига до сцените днес. На световната премиера творбата завършва със смъртта на главната героиня, както е при Гьоте. Това не е по вкуса на тогавашната публика и Тома скоро композира нов, щастлив край.
Операта разказва историята на девойката Миньон – отвлечена като дете дъщеря на италиански граф, която е принудена да танцува в пътуваща циркова трупа. Срещата ѝ с младия, вдъхновен студент Вилхелм Майстер променя напълно съдбата ѝ. Налице е и класическият любовен триъгълник, допълнен от кокетната актриса Филина.
Деликатната тъкан на творбата и наивната интрига не намират лесно общ език с днешния зрител. В този смисъл в своята реализация режисьорът Венсан Бусар ситуира действието сред универсалния, вълшебен свят на театъра – в него всичко става правдоподобно и реално. Действащите лица са актьори в малък театър и интригата протича както на сцената, така и зад кулисите и в гримьорната. Вълненията на героите в операта са тези на артистите. В близък план зрителите съпреживяват техните успехи, неудачи и вътрешни интриги. Френският режисьор употребява майсторски осветлението – дело на Никола Жили, движенията на певците са осмислени и детайлно изработени. Една изключително интелигентна постановка, използваща пестеливи, но много стилни изразни средства с максимален ефект и в пълен унисон с музикалния текст и атмосферата на творбата.
В Лиеж се игра оригиналната версия на "Миньон" с говорни диалози. Този избор бе улеснен от изцяло френскоговорящия изпълнителски състав. Вокалните партии на трите главни герои са трудни и изискват певци от най-висок ранг. Със своя импулсивен нрав Миньон би могла да бъде далечна братовчедка на Кармен (все пак и двете роли са сътворени от една и съща певица – Селестин Гали-Мари). Ролята бе изпълнена от лиричното мецосопрано Стефани Д'Устрак – една завършена певица-актриса. Французойката впечатли най-силно в лиричните пасажи, сред които се открои прочутата ария "Connais-tu le pays", изпята с голяма мекота и легато.
Вилхелм Майстер е сред най-хубавите лирични тенорови партии от френския романтичен репертоар. В миналото в нея са блестели знаменитости като Скипа, Джили и Ди Стефано. С великолепен лиричен глас като Вилхелм в Лиеж се изяви Филип Талбо – за него високата теситура не представляваше проблем. Френският тенор извая с финес и елегантност двете красиви арии на Вилхелм, като втората строфа бе поднесена в по-тиха динамика.
Невероятното белгийско сопрано Жоди Девос бе кокетната, фриволна Филина – роля, мечта за всяка колоратурка. Девос притежава красив, звънтящ и свеж глас. Тя владее перфектно целия технически, бравурен арсенал. Коронният номер на ролята е брилянтната полонеза. В изпълнението си сопраното впечатли с лека и мека вокална емисия и завладяващо сценично присъствие. Пределните височини бяха широки и спонтанни. В началото на второ действие бе включена и интересната, алтернативна ария "Alerte, alerte" – в нея Филина импровизира на клавесина. Номерът присъства като допълнение и в студийния запис на операта осъществен през 1978 г. под палката на Антонио де Алмейда.
Жан Тейтген интерпретира странстващия певец Лотарио с дълбок, резониращ бас, способен да олекоти емисията в по-лиричните пасажи. В края на операта става ясно, че героят всъщност е бащата на Миньон. С ярък театрален талант се отличи Жереми Дюфо като Лаерт – колегата на Филина. Ролята на Фредерик бе поверена на буфо-тенор, както е било на световната премиера. По-късно Тома пренаписва партията за алт и прибавя известното рондо-гавот. Жофри Дежив изпълни Фредерик със завладяващ комизъм. Опитният френски диригент Фредерик Шаслен ръководи сигурно спектакъла на 9 април с точен усет за стил, баланс и дозиране на оркестровия звук. Запомнящ се бе красивият финален терцет, базиран върху най-популярната мелодия от операта, изразяваща копнеж за прекрасна, непозната земя. От сценичната картина разбираме, че героите мечтаят за своя неповторим театрален свят.
