Eмисия новини
от 12.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Първите дипломати от Г-7 гарантираха подкрепа за Украйна и Молдова

| обновено на 13.05.22 в 18:37
Илюстрация: Алами/Ройтерс

Външните министри от Г-7 гарантираха подкрепа за Украйна и Молдова, която също е застрашена заради войната на територията на източния си съсед. 

За срещата в германския курорт Вангелс слушаме кореспондента на БНР: 

Германската външна министърка Аналена Бербок заяви днес на срещата на Г7 в Германия, че страните от групата на седмте най-развити индустриални държави ще подкрепи суверенитета и сигурността на Молдова. На срещата бяха поканени и външните министри на Украйна и Молдова. 

Днес стана ясно и че на срещата на финансовите министри от Г7 другата седмица пак в Германия на Украйна ще бъдат предоставени 30 милиарда евро помощ. Парите засега не са още гарантирани, тъй като една от седемте членки все още не е дала съгласието си. Н естава ясно коя е държава, която се въздържа.

Още не е уточнено и дали тази сума ще е заем или подарък. САЩ и Великобритания настояват за бърза помощ, като предлагат да се конфискуват имуществата на руски олигарси и с тях да се финансира част от подкрепата. Друга част пък ще се набави чрез заеми. 

В момента Украйна им анужда от 5 милиарда евро месечно, за да може да подсигурява военните си нужди и да има бюджет и за гражданите си.

Основна тема на срещата на външните министри на Г7 остава зърнената криза. 25 милиона тона жито са блокирани в Украйна и не могат да бъдат експортирани, което застрашава с глад страните от Африка и близкия Изток.

България предложи неотдавна Варна като пристанище, което може да поеме пристигащо от Украйна жито. Но черноморският път се смята за твърде опасен все още - за да стигнат невредими корабите с жито до България, НАТО трябва да осигури коридор. Русия би изтълкувала това като намеса във войната. Пренасянето му по железопътен маршрут пък засега също е трудно заради липсата на достатъчно вагони в Украйна. Те не могат да бъдат заместени с европейски, защото релсите са строени по руски - по-широки са.

Киев поиска от Г-7 да изземе руски активи и да ги насочи за следвоенно възстановяване на Украйна. Украинският външен министър Дмитро Кулеба заяви:

"Основанието е съвсем ясно - Русия трябва да плати! Икономически и политически, но и финансово".

ЕС ще предостави на Украйна допълнителна военна помощ в размер на 500 милиона евро, съобщи европейският първи дипломат Жозеп Борел. Средствата ще бъдат използвани за тежко въоръжение. 

Борел изрази оптимизъм за постигане на споразумение за налагане на европейско ембарго за вноса на руски петрол. Преговорите по новите санкции срещу Русия, предложени от Европейската комисия, продължават. 

Украинският външен министър призова Брюксел да включи петролното ембарго в новия пакет санкции:

"Ако този пакет бъде приет без петролно ембарго, президентът Путин ще може да празнува, защото за първи път единството на Европейския съюз ще бъде нарушено заради позицията на една страна - Унгария. Ето защо вярваме и се надяваме, че Европейският съюз ще постигне консенсус. Постигането на баланс и споразумение с Унгария е вътрешен въпрос, в който ние не се намесваме".

За запазване на единството настоя и британският външен министър Лиз Тръс:

"Много е важно в този момент да продължим натиска спрямо Владимир Путин като изпращаме повече оръжия на Украйна и налагаме още санкции. Единството на страните от Г-7 беше от изключително значение по време на тази криза за защитата на свободата и демокрацията и ще продължим да работим заедно в името на тази кауза".


БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени