През месец юни в “Клуб на пътешественика“ на “Нашият ден“ ви срещаме с журналисти и писатели разказвачи, свързани основно с ABUJET (Българската асоциация на журналистите и писателите по туризма).
“Антология на миражите“ е сборник, в който гидове са български журналисти и пътешественици.
Прочути водопади, храмове, кули, крепости, круизи, великолепия на изкуството, пирамиди, паметници, фиорди, коралови рифове, стародавни легенди от вечните градове, тюркоазени брегове, плажове и миражи, случили се наяве, се въртят като виенско колело пред погледа на читателя. Доверете се на журналистите, които познавате от екрана, радиото, печата, уебсайтовете, да ви поведат в четирите посоки на света.
“Преди да напишеш колко е хубав светът, трябва да тръгнем от това да познаваме собствената си страна, да сме обиколили собствената си родина, и да познаваме българското културно наследство. След това ще имаме база за сравнение“, казва в “Нашият ден“ Соня Алексиева и допълва:
“Често се учудваме колко красиви места и обекти има в България и защо не познаваме този и онзи маршрут и не сме влизали в този манастир. Защо се изненадваме от красивата природа на България?
Самите ние не познаваме добре страната, но и негативните дългогодишни кампании повлияха доста. Твърде много се съсредоточаваме в негативното, а не търсим начин как да излезем от кризата. Факт е, че България показва и специализиран туризъм, но колко често пишем и говорим за това. Над 300 са само събитията в културния календар на България по отношение на фестивали, възстановки, празници и конкурси, изложби, нека по-често пишем за тях.“
“Колко много българи откриха покрай пандемията именно специализираните видове туризъм, откриха вътрешния туризъм, откриха българските села, къщите за гости и българските планини “
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
ХХ век все още не е дошъл в Стария град на Бухара, да не говорим за ХХІ, а макар началото на града да се губи нейде във времето, това не възпря местните власти да честват през 1997 г. 2500-годишния юбилей на Бухара.
Подобно на Самарканд и Хива, Бухара е един от градовете по легендарния Път на коприната, но за разлика от своите съседи, той е избягнал разрастването си в модерен град (като Самарканд), както и свръхконсервирането дотам, че животът да бъде напълно изцеден от него (както е в Хива).
“Целта е, докато сме на земята, да получим повече познания, повече опитност, да усвоим това, което другите могат и знаят и са ни дали като пример“, казва в “Нашият ден“ Милена Хлебарова.
Приличното и неприличното в чуждата култура – как да избегнем неловки ситуации?
“Най-вече чрез обучение. У нас при всеки повод – радостен или тъжен – носим цветя. Докато в Гърция, която е толкова близо до нас, не се носят цветя за сватба и рожден ден. Прието е цветята да присъстват на масата.
Дори стойката, усмивката и начинът, по който гледаш, трябва да е съобразен, за да имаш успех. Защото само една усмивка, отваря врата, но и едно замълчаване може да бъде положително в определена ситуация.“
Защо Узбекистан?
“Направи ми силно впечатление, тази част на Азия е много интересна, освен това е люлка на цивилизацията. Това е място, което те грабва още от първия път. Като слезеш от самолета, виждаш, че светът е различен в очите на хората и хората те виждат с други очи.
Мисълта, че ти си на земя, която е свещена и е дала много за нашата култура, ме обгърна, създаде в мен едно прекрасно виждане за нещата. Тези емоции преляха в думи, които създадоха пътеписът.“
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
