С нежния като кадифе пясък по плажните си ивици и добро съотношение между качество и цени за почивка, Китен е привлекателна морска дестинация за българите, но сякаш не много позната за чужденците. Курортното градче е разположено в близост до планината Странджа, на 5 км от Приморско и на 55 км южно от Бургас. То разполага с два плажа – Северен плаж, наречен Атлиман, който се намира в залив със същото име, и Южен, по-плитък, с просторна пясъчна ивица, завършваща в устието на река Караагач. Най-изкусителен е Китен през юни, когато цялото градче ухае на липи, но и в останалите летни месеци запазва своето очарование. В ранните часове на деня както морето, така и реката са притегателно място за рибари. Любителите на пешеходния туризъм могат да си организират различни походи в околността.
Радио България ви предлага една кратка фоторазходка из южното ни черноморско курортно градче. Нека започнем с романтиката на китенския залез:
Морето тук е красиво, дори когато е сърдито.
В Китен рядко времето е лошо. Но ако това се случи, разходете се, пошляпайте по пустия плаж. Ще осъзнаете, че понякога наистина „няма нищо по-хубаво от лошото време“, както и от времето, прекарано насаме със себе си. Стъпките в пясъка, оставени от някой, минал преди вас, ще ви подсказват, че самотата е относително нещо.
Привечер плажовете в Китен са особено уютни.
Млада влюбена двойка на брега ще позира за вас само срещу късче хляб, но ако много ѝ се услади, любезно ще ви помоли за още.
Дори морето да не ви изхвърли бутилка с любовно послание, в Китен всичко е любов.
Вечерната разходка по пристанището с вързаните лодки и яхти ще ви накара да си помечтаете за екстремно околосветско пътешествие.
Ако не обичате да се излежавате на плажа, в Китен можете да се превърнете и в изследовател на българските старини. Градчето пази спомени за древната си история. Тук, сред треви и храсталаци, могат да се видят останки от крепостта Урдовиза, бранела жителите на древно тракийско селище.
Прозрачните води край китенския бряг предразполагат към близки срещи с морските обитатели.
Морскосиньото прелива в цвета на небето и безкрая. Дори да не чуете омайващата песен на русалка, ще ви се иска отново и отново да се завръщате тук.
Текст и снимки: Миглена Иванова
