На 10 ноември в град Китен ще има Ден на отворените врати. Организират го археолозите, които проучват крепостната стена на древния град Урдовиза. Те ще покажат на хората от този край и на гостите му това, което са разкрили през сезона. Ръководители на разкопките са доц. Кръстина Панайотова и доц. Методи Даскалов.

Археолозите предполагат, че старинното селище е било разположено на полуостров Урдовиза. Той се намира между два залива. В единия от тях се влива Дяволската река, в другия – река Караагач. Според известни български езиковеди името Урдовиза е с древнотракийски произход и означава „горната крепост”, „крепостта горе на върха”. Смята се, че градът е много по-стар от крепостните стени. Известно е, че през 513 г. преди новата ера персийският цар Дарий изградил тук база на своя флот при похода си срещу скитите в днешна Южна Украйна.

На този етап ние проучваме западната крепостна стена, която представлява много мощно фортификационно съоръжение. То е построено в самото начало на Шести век след Христа – разказва в интервю за Радио България доц. Кръстина Панайотова. – Има поне три преустройства през Средновековието, с удебеляване на стената и на кулите. Това показва, че тя е защитавала едно доста голямо, добре развито, дори, бих казала, богато селище, което явно е предизвиквало желания да бъде превзето.

Стената е изградена по време на император Анастасий /491-518 г./ Тогава Византия често страдала от нападенията на готи, хуни, авари, славяни. Днес отбранителното съоръжение е много добре запазено, на височина до 5-6 метра. В него се открояват три яки кули с четириъгълна форма.

В периода XII-XIV век градът е отбелязан на много италиански морски карти като важно търговско пристанище. Има сведения, че през 1352 г. е платил при една война с Генуа 10 хиляди златни перпера, за да не бъде атакуван и разрушен от появилите се в Черно море генуезки кораби, посочва Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей. Той припомня и интересна местна легенда, свързана с падането на града под османска власт през 1453 година. Отбраната на Урдовиза била ръководена от жена, при това много красива. Наричали я Бяла Стана. Под нейното командване защитниците на крепостта отблъснали няколко атаки, с големи загуби за противника. Тогава султанът предложил на Стана да му стане жена, а крепостта да й бъде зестра. Стана склонила, но при условие прилежащите територии на Урдовиза в Странджа планина да бъдат свободна зона. Султанът поставил условие – свободна да стане тази земя, която от изгрев до залез може да обиколи един конник. Бяла Стана обаче разположила из планината няколко коня, които ездачът сменял. Последният от тях паднал от изтощение в залива пред днешния Китен и местните хора го назовали Атлиман /залив на коня/. В крайна сметка в свободната територия попаднали 17 села. Тя била наречена Хасекия /Царска област/ и просъществувала до 1834 г. Крайморският град обаче бил напуснат от жителите си през XVII век. Те, както и населението на други черноморски селища, били прогонени от пиратските набези на руски казаци.

Какви са артефактите, намерени от археолозите през сезона?

Има вече достатъчно находки, които показват, че на полуостров Урдовиза е имало живот от XVI век преди Христа насетне – посочва Кръстина Панайотова. – Ние намираме керамични съдове – внос от Мала Азия, от Атика. Намираме монети, дори изключителна бронзова стрела-монета. Всичко това показва, че най-вероятно населението, обитавало полуостров Урдовиза, е живяло в емпориум /тържище/ или в някакво по-малко селище, може би от територията на гръцката колония Аполония Понтийска.

Сред находките от сезона са откритите в едната кула пещи за керамично производство. В една от пещите са произвеждали глазирани изделия, т.нар. сграфито керамика. Другата пещ също е за фина керамика. Редица монетни находки позволяват прецизиране на датировката на обитаването на крепостта, поставят интересни въпроси за търговските връзки на тукашното население. А те са доста разнообразни през вековете – със селища от малоазийското крайбрежие, с Атика, със Северна Африка, с Константинопол, Тесалоники и т.н.

Снимките са предоставени от доц. Кръстина Панайотова