"Провъзгласяването на независимостта на България е предхождано от няколко опита, за които се знае малко. Първият е свързан с решенията на Берлинския конгрес. ... Следва опит, който е непосредствено след Съединението от 1885 г. ... При всеки един от тези опити задължително се е търсела международна подкрепа, ако не от всички Велики сили, то поне от някоя от тях. Авторите на тези начинания чудесно са осъзнавали, че без международна подкрепа актът за обявяване на независимост на младата българска държава няма шансове за успех.
Това каза пред БНР историкът Евгений Еков, експерт в дирекция "Държавен централен архив" в Държавна агенция "Архиви".
"Богатият архив от масивни документи, свързани с подготовката, провъзгласяването и признаването на независимостта на България, сочи категорично, че става дума за координирано действие и от страна на дипломацията, и от страна на българските политици. Това е основата, на която се гради успехът на акта от 22 септември 1908 г.", посочи той.
По думите му САЩ имат положителна оценка за обявяването на Независимостта:
"Телеграма от Теодор Рузвелт, президент на САЩ, до цар Фердинанд за признаване на независимостта на България, в която ясно се вижда позитивизма на американския държавен глава към този акт".
Ролята на Русия историкът коментира:
"Тя се активира изключително бързо след Търновския манифест и повежда една политика, която трябва да доведе Русия до положението на водеща сила сред Великите сили. Русия не одобрява начина, по който се е случило провъзгласяването на Независимостта, тъй като не е съобразен с нейните съображения да се изчака".
Евгений Еков подчерта, че 22 септември остава далеч от ума и сърцето на обикновения българин:
"Бих го сравнил с обикновен почивен ден, за съжаление. В обществото масово липсва каквато и да е проява на празничност".
Интервюто на Даниела Големинова с Евгений Еков в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
