Националният съвет за тристранно сътрудничество ще обсъжда проекта на правителственото постановление за размера на минималната работна заплата от 1 януари 2023 година. Кабинетът предвижда тя да стане 770 лева, вместо досегашните 710.
Споровете за минималната работна заплата имат 30-годишна история. Десетилетия не може да се въведе автоматичен механизъм за определянето й по обективни критерии. Вече има и нова европейска директива за адекватно минималното възнаграждение в ЕС. Бизнесът и синдикатите обаче се обвиняват взаимно в некоректния й прочит.
Служебният вицепремиер и социален министър -Лазар Лазаров, адресира до МС доклад относно постановление на правителството за определяне на размера на минималната заплата от 1 януари 2023 година. В него се предлага ниво от 770 лева.
Депутатите от социалната комисия решиха в кодекса на труда да се запише понятието „брутна минимална работна заплата“. Така в нея се включва и клас прослужено време.
АИКБ обяви, че подкрепя предложението, направено в проекта за правителствено постановление за определяне на минималната работна заплата от 1 януари 2023 година, но ако се уточни, че става въпрос за брутна минимална работна заплата.
КНСБ излезе с остра позиция и обяви, че не подкрепя проекта на постановлението за 770 лева.
Икономистът Владимир Сиркаров заяви пред БНР, че е шокиран от този дебат в края на годината и в при управлението на служебен кабинет, изпълняващ удължителен бюджет.
„Работната заплата не би трябвало до е актуална с днешна дата“.
Вкарването на класа прослужено време е интересно чисто политически, обясни Сиркаров.
„Предложението за отпадането му, направено от ПП , от една страна, има солидни аргументи. Защото за него липсва сериозна икономическа обосновка за нещо подобно. От друга, социалните победи на синдикатите, свързани с класа прослужено време, показват, че чисто политически то не може да бъде съборено. Класът прослужено време много трудно може да отпадне“.
Големият казус е свързан с брутната минимална работна заплата и вкарването в нея на класа прослужено време, смята той.
„Чисто счетоводно може да се направи, но хората с по-голям стаж ще бъдат ощетени. Това ще доведе до негодувание от страна на синдикатите и до политическо напрежение. По-скоро ще има крачка назад“.
Ако можеше с повишаване на минималната заплата да се повишава благосъстояние, щеше да е лесно, но не е така, посочи икономистът.
Обща минимална работна заплата на национално ниво не е ефективен инструмент, смята той.
„Има различно заплащане в различните индустрии, както и регионално разпределение. При увеличаването й в по-ниско развитите региони и индустрии, може да се стигне до раздаване на пари под масата и до освобождаване на работници“.
В европейската директива за адекватна минималната работна заплата се вклинява ясно предложението във всяка страна да се насърчи колективното договаряне, отбеляза още Сиркаров. Той смята, че това е по-ефективният инструмент.
„Фиксирането на минималната заплата в строителството се повиши от 890 лева на 994 през призмата на подписан отраслов колективен трудов договор. Подобен модел може да работи и да се регулира по-ефективно минималната работна заплата“.
Добавената стойност в икономиката се генерира от частния сектор, държавата има преразпределителна дейност, обясни икономистът.
„Административно наложената минимална работна заплата в голяма част от случаите не просто не помага, а пречи. Тя е обвързана с доста други плащания и подобни промени са опасни за фискалната стабилност“.
Трябва да гледаме икономическото развитие и производителността на труда в България, когато се повишава минималната работна, отбеляза той.
Експертната битка между работодатели и синдикати е полезна, но не и вкарването на политически елемент – депутатите, които до голяма степен са неадекватни, защото им липсва им експертиза, отбеляза Сиркаров.
