Това мнение изрази пред БНР Валентина Васильонова, председател на Федерацията на независимите синдикати в земеделието към КНСБ.
Процесите в Източна Европа, икономическите и социални промени допълнително нагнетиха напрежението в тази посока – много хора да мигрират и да се превръщат в сезонни работници, отбеляза тя.
Българското земеделие, каквото го познавахме отпреди 30 години, вече не е такова. То все по-малко и по-малко предлага работни места, работниците са нископлатени, нямат трудови договори. Демографските процеси отделно усложниха ситуацията, коментира Васильонова в предаването "Преди всички".
"Селскостопанските работници решиха да излязат навън, за да осигуряват препитание за семействата си. Вече имаме трето поколение деца, които растат между две страни, или растат с бабите и близките си, или пък половин година пребивават в България, половин година живеят в друга страна."
"Сезонната работа в земеделието по дефолт е несигурна, прекариатна. В преработвателната индустрия също имаме сезонност до голяма степен", допълни тя.
С излизането на наратива за хранителната сигурност в ЕС разговорът вече става незаобиколим и критично важен, посочи синдикалистът, визирайки темата за работодателите в земеделието, които няма да могат получават земеделски субсидии, ако не спазват правата на работещите при тях.
ЕС най-после разбра, че не може да се позволява неглижиране на правата на работниците в земеделието, изтъкна Васильонова.
"Българските сезонни работници ще продължат за работят навън, защото тук не могат да получават същите заплати. Политиците казват, че резервоарът на Източна Европа е вече изчерпан."
Ново безплатно мобилно приложение ще информира на майчин език сезонни работници от 10 страни в ЕС чрез кратки 10-минутни видеа, разказа още Васильонова.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
