От време на време се позатопля, водещите политически сили почват по-ефективно да се кандардисват. Аха-аха да се разберат и да направят правителство, после пак става студено и надеждите за редовно правителство пак охладняват, като попарени от слана. Това е малко странен израз. Сланата е нещо ледено-студено на разсъмване, от което страдат цъфналите джанки. А пък в народните песни пеят - слана попари джанката. Фолклорна мистика!
По някое време пак се стопля времето, повишава се политическата и еротическата температура, колежките стават по-открити и фриволни в обръщенията. Надеждите изгряват на небосклона на разбирателството, почваме да вярваме в мечтите за редовно правителство, даже мислено дочуваме Одата на радостта… И после отново застудява като в Студената война - и чуваме Одата на Радостин Василев - бивш спортен министър, бивш член на “Има такъв народ”, вече бивш член и на “Продължаваме промяната”. Малко нещо политически авантюрист, а една руса колежка от медиите го описваше и като полуромантичен емоционален разбойник.
В Одата на радостта от Фридрих Шилер се пеят разни красиви стихове, нещо такова:
Който е честит да има
драг приятел в труден час,
в мирен дом жена любима –
нека да ликува с нас!
Ала онзи, за когото
този свят е чужд и пуст,
нека да стои самотен
вън от нашия съюз.
Рам-там-там-там и така нататък.
А в Одата на Радостин Василев се пее за мръсни договорки, съгласуване с посолствата, подмяна на промяната, измама на избирателя, препиране на мръсно политическо бельо и така нататък.
Някакъв емоционален шантаж като в аржентинско танго: страст, измяна, мръсотия, отмъщение! Ето това е Одата на Радостин. Както беше писала Блага Димитрова: бяхме най-близки, затуй ще сме най-чужди в света - отсега нататък! Не можем, вика, да сме добри познати.
Одата на Радостин гръмна като бомба под разцъфналата джанка на опрашената коалиция, която всеки момент трябва да даде плод.
А сега шансовете за доброплодно редовно правителство пак намаляха.
Това е малко и като заговор срещу моите прогнози.
Казах ви, скъпи съучастници, преди няколко предавания, че работата вече е опечена. Но! Имам си такава черна орисия - като направя някоя политическа прогноза, после животът ме опровергава изрядно и досконално. Много са ми сбъркани прогнозите.
А тоя път - аха-аха да ми излезе вярна прогнозата - и Радостин Василев атакува Коалицията на ротативката. И шансовете за съставяне на правителство отново намаляха.
Но аз няма да си коригирам прогнозата, продължавам да твърдя, че правителство ще има и Одата на Радостин плавно ще заглъхне, за да зазвучи отново Одата на буйната радост.
А текущата студена пролет ми напомня за стария съветски филм “Студеното лято на 1953”.
Действието на тоя филм се развива след смъртта на Сталин, когато има една голяма амнистия - от затворите и лагерите са освободени над един милион осъдени и помилвани души. Политически, криминални, всякакви бивши затворници плъзват по голямата съветска страна и нивата на престъпността се повишават критично - във филма се изпоизбиват за няма нищо. То като изкара човек десетина години в затвора, даже да е бил свестен и да са го осъдили несправедливо, след това излиза на свобода, придобил определени навици и криминално превъзпитание.
А в нашата студена пролет на 2023 криминалната и политическата обстановка се изостриха, бомба гръмна до бронираното ауди, в Южна Африка убиха българин - оперативно интересен на най-високо ниво. Съдебната реформа се отменя, държавата е в цивилизационна ревизия.
Ама че студена пролет
в кризата необозрима -
важното е да не дойде
ядрената зима!
