4
"Съединението прави силата" – девизът, който всеки българин свързва с държавността в страната ни, се появява в историята ни още в края на XIX век. Тогава, в следосвобожденска България, започва отсичането на първите монети, на които е изобразен българският герб с буквален превод на белгийския девиз L'Union fait la force ("Съединението прави силата"). Смисълът на тези думи и тогава, и днес е в основата на успеха на всяка кауза – било то лична, национална или човешка. Заедно можем повече!
Преди 16 години 26 учители, представляващи 18 български училища по света, се превръщат в истинско доказателство за силата на девиза, като създават Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). И заедно тръгват по пътя на промяната в името на паметта и Родината. Всяка година в края на месец юли Асоциацията провежда своята годишна конференция.
Откриването ѝ тази година беше на 27 юли в София с обединяваща тема "Словото – 1160 г. слава, сила, светлина". На форума присъстваха министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков, председателят на парламентарната комисия по образованието и науката и бивш министър на образованието Красимир Вълчев, зам.-министърът на външните работи Елена Шекерлетова, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция за българите в чужбина Райна Манджукова, ректорът на Пловдивския университет проф. Румен Младенов, представители на Софийския, Великотърновския и др. университети в страната, на Кирило-Методиевския научен център при БАН, народни представители от настоящия парламент и други официални лица.
Конференцията продължава два дни, като днес – 28 юли, съмишлениците на каузата "България" са в Карлово, родния град на Апостола на свободата Васил Левски, и програмата за деня е посветена на 150-ата годишнина от гибелта му. Тема, която през цялата учебна години беше силно застъпена в програмата и задачите на неделните ни училища в чужбина.
Днес ще бъдат обявени и резултатите от видеоконкурса по проект на АБУЧ към националната инициатива за отбелязване на 150 години от гибелта на Апостола. Ще бъде представен преводът на 16 езика на книжката "Левски в детските очи" с автор Иван Стоянов.
"За мен тази конференция е шеста поредна и съм изключително доволна, когато тя се случва присъствено, защото се срещаме с хора, които имат същите проблеми като нашите, можем да обсъдим ситуацията на днешния ден, какво се случва при тях и да си сверим часовниците" – казва за Радио България Симона Захариева от българското училище "Св. св. Кирил и Методий“ в австрийската столица Виена.
А проблемите пред българските образователни средища са много, признава и д-р Ирина Ботева-Владикова, председател на Асоциацията на българските училища в чужбина и директор на Българо-австрийското училище "Св. св. Кирил и Методий" във Виена.
Някои са общи за всички училища, други са индивидуални, уточнява тя, но един от основните въпроси за решаване пред колегите ѝ безспорно се оказва учебното съдържание и необходимостта от актуални образователни методи на преподаване.
"Ние имахме среща преди десетина дни с министъра, проф. Галин Цоков. Говорихме много по тези въпроси, оставихме и няколко писма насочени към тези проблеми. Едно от нашите искания е редакция на Постановление № 90 на Министерски съвет (отнасящо се до дейността и държавното финансиране на българските училища в чужбина – бел. авт.). Защото финансовите измерения се промениха драстично последните години, и то в цял свят, и това се отрази най-вече на нашите училища в чужбина, които са на свободен наем. Имаме вече затворени училища по тази причина. Да не говорим за учебниците – това е друг голям проблем за нас. Ние получаваме държавно съфинансиране, от което една голяма част, като тя непрекъснато се увеличава, я връщаме обратно за закупуване на учебници. И възниква въпросът – защо те са безплатни за учениците в България, а за българчетата в чужбина не са? Повече от 30 години сме част от образователната система на държавата и защо трябва да продължаваме да се делим в този чувствителен момент?" – пита д-р Ирина Ботева-Владикова.
В глобалния свят, част от който сме и ние, подобно делене не бива да съществува, казва тя и напомня, че все по-често ученици от български неделни училища в чужбина се завръщат със семействата си в Родината и тогава за тях учебниците стават безплатни.
Друг проблем за решаване остава учебният материал, който все повече се отчуждава от съвремието и днешните деца. "Ние се превръщаме в създатели на подходящия материал за всеки съответен клас, за всяка съответна група, за всяка държава, в която преподаваме. Липсва адекватна програма за нашите нужди", посочва пред Радио България Симона Захариева от Виена. Ресурсите, с които разполагаме днес изискват различен подход на преподаване, категорична е тя.
"Ние имаме ученици, които са деца на едни от нашите първи възпитаници преди 30 години. Някои от тези деца никога не са посещавали България, защото цялото им семейство се е преместило в Австрия. И да разказваме историята на места, които те никога не са виждали, понякога е изключително трудно. Освен това езиковият речник на техните родители не е толкова богат и ние сме изправени пред предизвикателството да превеждаме това, което преподаваме."
В началото на седмицата в Пловдивския университет се проведе практикум, съвместно организиран с АБУЧ, насочен към обучението по български език и литература за 5-12 клас, припомня д-р Ирина Ботева-Владикова. "Все по-ясно се вижда, че методите и съдържанието отпреди години са неприложими и неефикасни за децата днес. Те са различно поколение!" – категорична е тя.
"Трябва да се намерят нови, модерни методи на обучение с всички дигитални ресурси, които времето ни предлага. Децата са ново поколение и не може един учител да се изправи пред тях, да изнесе монолог и да смята, че те ще го чуят и разберат. Просто това е минало. Още повече, че в чуждите образователни системи програмата е друга, обучението по литература е друго. Трябва да търсим синхрон с европейските образователните системи, които да ни помогнат да модернизираме и нашата. Затова се изискват големи промени и ресурси. Ние сме готови да помагаме активно с нашия опит, вече споменах, че имаме училища с 35-годишна история и колегите по принуда имат достатъчно опит в адаптирането на учебното съдържание към интересите на днешните деца, който са готови да споделят."
"Ще използваме вашите знания и умения, за да решаваме проблемите", заяви от своя страна при откриването на конференцията образователният министър Галин Цоков. По думите му, образованието у нас и зад граница трябва да се разглежда като единна система, а първите стъпки в тази насока са две национални програми на МОН, които финансират дейности и на българските училища зад граница. Лично проф. Цоков връчи и новоучредената от Министерството на образованието и науката награда "Пробуда" за българските учители зад граница. Първият носител на отличието стана Снежина Мечева – дългогодишен директор на Българското училище към посолството ни в Лондон и съосновател на Асоциацията на българските училища в чужбина. "Отличието се нарича "Пробуда", защото вие сте съвременни будители - далеч от дома съхранявате българския дух и го пренасяте през годините", заяви министърът.
"От нас зависи, човеците, където и да кацнем по света да покажем, че българското заслужава уважение", каза специално за Радио България Снежина Мечева до статуетката, дело на Вежди Рашидов.
"Наградата е една и първа, но ние сме много, които я заслужаваме. Всяка една от моите колеги, с които сме тръгнали заедно по тази пътека, наречена национална кауза – български неделни училища в чужбина, е достойна да я получи. Сам човек нищо не може да направи. Трябват съмишленици и комуникация между неправителствените организации и държавата. Ние го постигнахме и в много отношения сме пример, че може да се случи. В много отношения институциите са хора, които могат да бъдат спечелени, стига да го заслужим."
И, както е казал Васил Левски: "Дела трябват, а не думи".
Вижте още:
Снимки: Асоциация на българските училища в чужбина, Весела Кръстева, mon.bg, архив
