Образованието в България да бъде всеобщ, надполитически приоритет призоваха учителите от българските училища в чужбина по време на своята годишната конференция в София. „Българският език – духовен мост за национално единение“ беше мотото на форума, чиито домакин тази година бе Народното събрание.

Много малко са училищните мрежи по света от такъв мащаб, като нашата Асоциация, изтъкна Ирина Владикова, председател на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). От бройката, която беше колкото пръстите на една ръка, по последни данни на Държавната агенция за българите в чужбина броят на училищата наближава 400. Това е не само впечатляващо число, но е и явление в най-новата история на образователната система и културата на България.

За изминалите 11 години на своето съществуване АБУЧ успя да заеме авторитетно място в българския обществен живот. Инициативите на българските училища зад граница придобиват все по- голям отглас в родината, а каузите, зад които те застават, имат национално и международно значение. Пример за това е инициираната от АБУЧ петиция за осигуряване на правна и административна възможност за  полагане на матура по всеки един от официалните езици на ЕС. Известна като Петиция за малките езици, тази година тя успя да влезе за разглеждане в Европейския парламент, а г-жа Владикова определи развитието й като едно от най-големите постижения на АБУЧ в годината на първото българско председателство на ЕС.

В последните години за съжаление обучението на майчин език престана да бъде приоритет в Европа. Ние знаехме , че имаме право да го искаме и да воюваме за това, а и имахме добрият пример на Ирландия, където децата ни имат привилегията да държат изпит по български език, който се признава в образователната им система и им дава привилегии

Обединените усилия на учители и държава, подкрепени от активните действия на българските евродепутати, трасират пътя на петицията и дават конретен резултат:

За първи път към мен се обърна представител на Европейската комисия, за да ми каже, че тази петиция съвпада с общите насоки на реформи в Европейския съюз, където езиковите компетентности ще бъдат водещи, заедно с гражданското образование. В препоръките на ЕК ще откриете препоръки към националните държави на ЕС, взети от Петицията за малките езици, което означава, че ние всички сме законодателствали без да го осъзнаваме, а това е максималното постижение, като се има предвид че тръгнахме просто в защита на българския език, сподели евродепутатът Светослав Малинов.

Игнорирането на знанията по майчин език в емигрантските семейства ограничава възможността на децата им за завръщане в родината. В преодоляването на това препятствие вижда ролята на училищата зад граница Боянка Иванова, директор на българското училище и културен център „Джон Атанасов“ в Чикаго и член на управителния съвет на АБУЧ. В нейното училище се провежда първият изпит по български език за придобиване на Печат за двуезичност – другото голямо постижение по отношение статута на българския език зад граница, признаването му като втори официален език в 12 от Съединените американски щати.

Членове на управителния съвет на АБУЧ работим в американската образователна система и наблюдаваме процесите там, отделно сме и директори на български училища на територията на Чикаго. Целенасочено търсихме възможностите, които предоставя американската система за включване на езика ни и ги открихме в Програмата за двуезичност, инициирана от родители на испаноговорящи деца в Калифорния, коментира пред Радио България Боянка Иванова. Започнахме от щата Илиной, защото там е най-голямата българска общност. Щатите, в които вече имаме успех и българският език постепенно влиза в американската образователна система са Охайо, Мичиган, Колорадо, Калифорния, Пенсилвания, Ню Джърси, Ню Йорк, Вирджиния, Мериленд, Окръг Колумбия и Северна Каролина. Подписан бе меморандум, с който изпитът, проведен по методиката на ДЕО, важи за балообразуваща оценка за продължаване на образованието на завърналите се българчета във Висшите учебни заведения на територията на България и в някои европейски страни.

Завръщането на децата на нашите сънародници по света би затворило цикъла с усилия на българските учители в чужбина по опазване на българския език и култура зад граница.

Снимки: Елена Каркаланова