С най-голям риск от дефицит са хората с наднормено тегло, както и тези с чернодробни, стомашни и бъбречни заболявания. Раково болните трябва да имат много високо ниво на витамин Д.
Според проф. Борисова приемът може да бъде и целогодишен, като дозата следва да бъде от 1500-2000 международни единици до около 4000.
Недостигът на витамин Д е световен проблем, отбеляза проф. Борисова пред БНР.
Най-ниско е нивото на витамин Д през зимата, когато сме облечени и нямаме свободна кожна повърхност за синтезирането му. Есента и зимата са преходни периоди. Разликите са значими, но зависят и от пола. През лятото мъжете трупат повече от жените, а младите натрупват повече от възрастните, обясни специалистът.
Около 25-30% от населението у нас има достатъчност на витамин Д, с тежък дефицит са около 25 на сто, а останалите 50 – с недостатъчност, "някъде по средата". Дефицитът се среща повече сред градското население, отколкото при това в селските райони.
"София е покрита в бяла пелена – смог, дим, пепел, изпарения, която пречи да проникват ултравиолетови лъчи. През тази пелена преминават само инфрачервени лъчи и ви става топличко и приятно, но ултравиолетовите недостатъчно преминават и е недостатъчен синтезът."
У нас витамин Д започва да се снижава през есенните месеци и пада до месец март. Едва от април отново започва трупането на депа.
Ако витамин Д се предозира – над 20 000 единици, вече има токсичен ефект, посочи проф. Анна-Мария Борисова, но тя лично не е срещала подобен случай в практиката си.
Повече по темата чуйте в звуковия файл.
