В две поредни издания –предаването "Студио музика" отбелязва 90-ата годишнина на един забележителен български творец. Това е композиторът, теоретикът, педагог и обществен музикален деец проф. д-р Димитър Христов. Неговата харизма на високо ерудиран музиколог и плодовит композитор внушава у приятелите, колегите и студентите му заслужен пиетет и внимание. Интересите му в областта на музикалната теория, история и естетика намират жизнено поле в многобройните му публикации и научни трудове. Неговият специфичен индивидуален музикален стил, характерен с търсенето на нови форми на изразяване в динамично изменящата се музикална действителност на времето, намира въплъщение в опусите му на симфоничната, солова и камерна музика, стимулиращи съзнанието на изпълнителя и слушателя към също такова търсене на различната изразност отвъд осезаемата звукова среда.
Роден на 2 октомври 1933 г. в София, Димитър Христов завършва композиция в музикалната академия като студент на големия български класик акад. Марин Големинов. Още първата му крупна творба, неговият Първи клавирен концерт, завършен през 1954 г. като дипломна работа и изпълнен за първи път на 8 декември 1956 г., носи първия голям успех на младия автор. За това знаменателно събитие в своя живот композиторът споделя в запис, съхраняван в Златния фонд на националното радио:
Като композитор Димитър Христов има над 150 опуса, по-значими сред които са: 3 симфонии, множество произведения за оркестър, 3 концерта за пиано, 3 за цигулка, Концерт за виолончело, Концерт за цигулка, виолончело и пиано, Концерт за 3 малки барабанчета и 5 инструмента, множество камерни творби за различни ансамбли, 3 опери, произведения за пиано, най-значими от които са 32 сонати, 12 ноктюрни и 4 балади, както и такива за две и повече ръце на едно и две пиана.
Димитър Христов ни напусна на 26 февруари 2017 г., оставяйки ярка диря в съзнанието на многобройните си студенти по полифония, увод в музикознанието, музикален театър на XX век и съвременни многогласни строежи, както и съвременни направления в музиката и изкуствата, съответно в Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров", Софийски университет "Свети Климент Охридски" и Нов български университет в София. Щастие да се докоснат до неговите енциклопедични познания имат и възпитаниците на университети в Германия, Франция, Швейцария, Швеция, Нидерландия, Съединените щати и Канада, където изнася многократно лекции по различни теми. Широките му интереси в областта на музикалната теория и практика го свързват и с Института за изследване на изкуствата при Българска академия на науките, където работи от 1969 г., оставяйки името си и като главен редактор на академичното издание "Българско музикознание". Между 1975-79 г. е генерален секретар на Международния съвет за музика към ЮНЕСКО, създава и списанието "Музиката. Вчера. Днес.", пише и фундаментални трудове върху различни аспекти на музикалната теория.
За личността и творчеството на Димитър Христов, музикалния му стил и научна дейност разговаряме в двете издания на предаването с трима от неговите колеги, имали щастието да общуват и работят с него през годините на активното му творчество. Това са проф. д-р Елисавета Вълчинова-Чендова, проф. д-р Явор Конов и пианистката проф. д-р Ганка Неделчева. Ще имаме щастието да слушаме и гласа на самия Димитър Христов, съхраняван в Златния фонд на Националното радио, а музиката му звучи в изпълнението на утвърдени български виртуози и състави.
