Това казва Здравко Терзиев, кинезитерапевт, който работи в дневен център за деца с тежки множествени увреждания.
Той работи с деца и възрастни. За да спечелиш доверието на децата, основното е да имаш търпение и любов към тях, да вярваш, че всяко дете е стойностно, споделя кинезитерапевтът в предаването "Рано в неделя". По думите му, важно е да гледаш напред, към бъдещето и с надежда.
Трудностите в работата се преодоляват с различни стратегии, в съюз с други колеги и не на последно място – с въображение, разказва Здравко Терзиев, открил своята ниша да бъде добър в това, което умее.
"Винаги има трудности. Човек, ако вярва, че може да ги преодолее, по-скоро ги приема не като трудности, а като предизвикателство. Да намери начин и път да направи нещо ново. Идва и въображението, което ни помага в нашата професия."
Основното е човек да дава на децата, с които работи – като професионалист и човек, онези любов, внимание и грижа, които би дал на собствените си деца, допълва Здравко Терзиев.
А децата отговарят:
"Усещат, когато човек е благоразположен и ги приема, и се отнася с уважение към тях. Те го усещат, дори да са невербални. Имаме интуиция, която няма как да пренебрегнем."
Грижата и към децата, и към възрастните той отдава на заложеното в него желание да помага. Радва го общуването с децата - това, че ги вижда как се променят и израстват.
"Човек да даде е по-ценно и по-удовлетворяващо, отколкото да вземе. Тук винаги можеш да дадеш нещо – професионално, човешко. Това е радостно – да дава човек и да сее."
"Нужно е търпение и приемане. Всички се нуждаят на първо място от приемане и да проявяваме толерантност един към друг – не само в работата, въобще в обществото. Да даваш право на друга гледна точка или ако има някакви дефицити отсрещният, да ги приемаш", смята кинезитерапевтът.
Работата с децата го обогатява, насърчава го, че може да е полезен, зарежда го мисълта, че "тези деца ще останат след нас, каквото и да сме посели, то ще даде плодове в бъдещето", защото всеки иска да направи нещо, което да остане.
"Това, което даваме на хората да се развиват, остава непреходно. Това е единственото, което остава. Всичко друго може да се отнесе – било от буря, било от друго събитие. Но това, което вложим в хората и ги развиваме, никой не може да го отнеме."
В работата с деца с увреждания има и много мотивирани млади хора, които имат желание да променят атмосферата, влагат голямо желание да се развиват и плам, отчита специалистът.
"А това е най-важното, за да може да преобърнеш ситуацията, и когато я преобърнеш, се получава нещо ново и хубаво. Повратната точка, която да промени статуквото или тежката ситуация в нещо по-добро и да минем крачка напред. В нашата професия винаги извървяваме и втората миля – додаваме от нас като хора. Това е много важно – да имаме доверието на детето или на пациента, с когото работим. Това е втората крачка, невидима връзка между терапевта и човека, с когото работи."
"Исках да уча медицина. Не ме приеха и затова записах кинезитерапия. След това ми хареса и продължих да се развивам в тази област. Трудна работа няма, когато човек я работи с желание и се опитва да даде най-доброто от себе си", споделя Здравко Терзиев.
И още: човек трябва да има свободно време, хобита, да релаксира, за да може да се развива и да бъде полезен.
"Моето хоби е туризъм, планинарство и спорт. Това ме презарежда. Когато изляза сред природата, се зареждам с енергия и винаги се връщам изпълнен с желание отново за работа. Там остава напрежението, което идва от ежедневието. Това винаги ми е помагало да се върна напълно зареден да работя с децата", разказва терапевтът, който обича да служа джаз.
"Имам две прекрасни дъщери – на 22 и на 17. Малката се увлича по моята насоченост и може би ще кандидатства някой ден медицина или кинезитерапия. Голямата учи икономика – нещо съвсем различно, но ме радва, че и двете са наследили желанието да помагат, да проявяват емпатия и да мислят в социална насоченост – какво могат да направят. Включват се в различни благотворителни инициативи с тийнейджъри, с техни връстници. Приемат, че е нещо добро – човек да направи нещо полезно, обществено, да не мисли само за себе си. Други техни връстници споделят същите ценности. Това е надежда за бъдещето. Това поколение идва след нас и бъдещето е в него."
"Най-вече радва усмивката. Това топли сърцето на човек. Всички се нуждаем от усмивка. За жалост, в днешно време рядко виждаме усмивки", казва Здравко Терзиев.
"И благодарността на родителите. Хората се радват. Когато видиш, че са усмихнати и се радват на децата, че нещо са направили, също топли сърцето и дава удовлетворение."
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
Снимки: Евелина Стоянова, Дневен център "Усмивка"
