При изключително ниска влага в почвата и екстремно високи температури в Добруджа започва пролетната сеитбена кампания. За поредна година зимата е без сняг, което се отразява на развитието и на пшеницата. Вариантите за реакция при неблагоприятните метеорологични условия от страна на земеделците не са много, но със сигурност почти всички ще намалят сеитбените норми, предвид сушата. Повече по темата чуйте в репортажа на кореспондента ни в Добрич Мая Щърбанова.
Надеждите зимата да бъде благосклонна към насажденията по полето и да осигури достатъчно влага на почвата си отиде, а с настъпването на пролетта и необичайно високите температури за края на март и началото на април притесненията на земеделците стават все повече и все по-основателни. Полезните ходове при производството под открито небе в момента не са много, но земеделците ще се възползват от тях, посочи председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова.
Голяма част от колегите преосмислят декарите с царевица дали да не бъдат прехвърлени слънчоглед, както и намаляване на нормите за сеитба, за да можем да тушираме липсата на влага, каза тя. Жекова посочи, че средната сеитбена норма при царевицата е 6700 семена на декара, а при тези условия, за да могат растенията да се развиват добре, тя може да бъде свалена с 10-15%. Практиката и друг път е показвала, че при гъсто засети посеви не се ражда кочан, каза тя.
Според Жекова част от колегите й ще започнат да прилагат и така нареченото консервационно земеделие, тоест опазване на самите почви и влагата в тях. Неудобството при този вид обработка е, че изисква смяна на голяма част от инвентара, което от своя страна е свързано с огромни разходи.
По данни на Добруджанския земеделски институт Генерал Тошево количеството на валежите от октомври до февруари включително е 205.4 литра, като тези през първите два месеца на тази година са много под средните норми. Същият период се характеризира и с високи температури, като през октомври те са били 32.9, а през февруари 19.9 градуса.
Засушаването през есенно-зимния период, съпроводено с високи температури, е безспорен факт за Южна Добруджа през последните няколко години. Това буди тревога сред земеделските стопани, особено след реколтната 2019/2020 г., когато добивите при пшеницата варираха от 75 до 130 kg/da, показва още анализът на проф. Иван Киряков от Земеделския институт.
Мерките, които трябва да се вземат на фона на посочените климатични промени при зърнено-житните култури, са свързани преди всичко с оптимизиране на сеитбените и торови норми, категоричен е той.
Сеитбените норми ще бъдат намалени и в стопанството на Мария Дикова, обработваща 6 000 декара земя в землищата на общините Балчик и Каварна.
Пшеницата е изложена на стрес заради топлата и суха зима. Влагозапасяването е малко. Всичко, което можем да направим е да намалим сеитбената норма и броя на растенията, каза Дикова.
Аналогична е ситуацията в стопанството в община Тервел и на Вероника Чалъкова. Измереното при тях влагозапасяване на 25 см дълбочина в почвата е около 30%, което е крайно недостатъчно за началото на сеитбената кампания.
По думите на Радостина Жекова всеки, който е част от този бизнес, вече си е дал ясна сметка каква е реалността и никой не храни илюзии, че настоящата стопанска година ще е по-добра от предходната.
Чуйте повече в репортажа на Мая Щърбанова:
