Eмисия новини
от 12.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Д-р Жолт Лавица: Лошите ученици обикновено са най-креативните

"Изкуственият интелект ще е силна подкрепа за учители и ученици, но ролята на учителите е най-важната в цялата система"

| Интервю
Д-р Жолт Лавица
Снимка: Добромир Видев

Лошите ученици обикновено са най-креативните. Това каза в интервю за БНР професор д-р Жолт Лавица. В университета "Йоханес Кеплер" в Линц, Австрия, професор Лавица се занимава с търсене на нови методи за образование. Той сподели с българските учители част от новите практики, които използва в средното и началното образование в Европа, Азия, Африка и Латинска Америка. Той е сигурен, че в образованието ще има промени в следващите години заради технологиите.

Защо решихте да използвате изкуствен интелект в представление?

И ние като вас в София имаме подобен фестивал на науката в австрийския град Линц. Казва се "Арс електроника" - който работи за технологии, влияещи на обществото. И всеки септември имаме голям фестивал, на който идват повече от 100 000 души. Там направихме едно представление за изкуствения интелект и изкуството. Един художник създаде кукла, с която бяха движенията, а след това и речта беше генерирана от изкуствен интелект. И цялото представление беше генерирано от изкуствения интелект. Текстът също... А куклата може да отговори и на някои въпроси.

Нещо като чатбот…

Да, беше много подобно да се види. Роботът, или тогава тази кукла беше много реалистична и беше много интересно да се види това как изкуственият интелект говори с вас като с човек.

Как реагира публиката?

Беше обща публика - такава, каквато би дошла и на научен фестивал в София. Много ученици, студенти, деца и техните родители. И след това също изследователи и учителите и навсякъде. Те просто искаха да видят как една реалност, доминирана от изкуствения интелект, би могла да изглежда. Как изглежда да се срещнеш, да комуникираш с някой, който е просто робот.

Задавам този въпрос, защото различните поколения биха общували с тази "кукла" по различен начин, биха я възприели различно. Вие видяхте ли някаква разлика в това как публиката реагира?

Разбира се, можете да забележите, че това все още не е окончателна технология и има къде да се подобрява много. Но не мисля, че на този етап никой наистина знае накъде ще поеме тя. Но като цяло мисля, че всички бяха шокирани. Заради това, че пред тях имаше една много интересна картина от бъдещето. Особено като видите реалистични хора, които да комуникират с вас, които всъщност не са хора, а по-скоро като роботи.

Този пример, който представихте тогава, мислите ли, че ще бъде реалност в класните стаи в бъдеще? Вие се занимавате с образователни системи. Казахте, че трябва да преразгледаме образователната система, защото информацията е там, но начинът за представянето ѝ на децата трябва да е различен.

О да. Мисля, че изкуственият интелект ще има роля в образованието. Но мисля, че учителите са най-важни, защото ние не можем наистина да ги заместим. Трябва да обучим учителите за бъдещето на технологиите. Така че мисля, че ролята на учителя в образованието става все по-важна. Не по-малко важна, защото, например, ако изкуственият интелект представя нещо, то може да е погрешно. И тогава трябва да тренираме уменията на децата как да оценят онова, което наистина виждат. Така че мисля, че изкуственият интелект ще е силна подкрепа за учители и ученици, но мисля, че ролята на учителите е най-важната в цялата система.

Трябва ли тази нова технология да бъде заложена в учебната програма? Работите с деца и учители навсякъде по света. Как го виждате това?

Неизбежно е тази технология да стане част от учебната програма. Но трябва да бъдем много внимателни как да интегрираме тази технология. И затова наблягаме на ролята на учителите. Защото тогава учителите стават повече организатори и след това оценители на класната стая, вместо да играят ролята на хора, даващи информацията. Защото информацията е достъпна. И учениците се справят много по-добре с технологията. Но учителите трябва да имат надзор над това. Да вдъхновяват учениците и след това просто да насочват техните умения в правилната посока.

И как ги вдъхновявате?

Като правим нещата страхотни. Тогава учителите виждат, че това е нещо полезно и след това, когато видят, че децата реагират положително. Те са вдъхновяващи, вместо просто да правят ежедневните скучни часове. Така че, ако видите какво се случва тук, фестивалът на науката наистина увлича учениците, ангажира ги с дейностите. И тогава, когато учителите могат да правят този вид дейности и те виждат, че техните ученици не скучаят, а са ангажирани, мисля, че тогава това е бъдещето, в което трябва да отидем. Така че трябва да променим модела. Вместо в класната стая децата да слушат учителя, да го променим това преподаване. То да стане взаимна дискусия. И тук технологията може да помогне по много начини.

Но учителите не може да са непрестанно "вдъхновени".

Така е. Никой не може да бъде вдъхновен от 24/7. Но пък, ако правиш нещо интересно и това се превръща в твое хоби, това ви дава повече енергия, отколкото източването на енергията ви.

Значи казвате, че учителите трябва да се вдъхновяват от работата си?

Затова трябва да ценим учителите. И тогава трябва да се отнасяме към учителите по различен начин, защото ако тогава учителят… Вероятно и вие сте имали вдъхновяващите учители, които са влагали много енергия в класната стая. Да, в различи времена. Но все още има вдъхновяващи учители. Има. Много от тях са тук. И ако правите нещо, което харесвате, тогава енергията ви се умножава, а не просто се източва. Самият аз работя предимно с вдъхновени учители. От опит – те наистина го правят, защото им е интересно. И ако други учители ги видят, те разбират идеята и започват да им подражават. Аз работя много в Латинска Америка, в Аржентина и Уругвай. Например в Уругвай учениците получават лаптопи, когато започнат училище. Учителите получават лаптопи и цялата учебна програма е съобразена с технологията. Те правят наистина невероятни неща в сравнение с много от европейските страни.

Защо се получава така. Европа счита себе си за по-напреднала?

Да, но правителството в Уругвай взе решението да раздава лаптопи на всяко дете преди около 17 години. Така че те са много по-напред от всички европейски страни. Но в основата стои обучението на учителите, защото трябва да обучим учителите да могат да използват тези технологии. Но в Уругвай наистина учителите са доста вдъхновени. Пример. Дават задача на своите ученици как да подготвят мисия до Марс. Какво трябва да направим, за да се подготвим. Така че трябва да разберем математиката, за да изстреляме ракетата. Трябва да разбираме от биологията - защото когато сте в ракетата, след това ще трябва да прекарате години в ниска гравитация, трябва да имате храна - да знаете как да я отглеждате, приготвяте, кои са най-подходящите култури. Има ги етичните аспекти на пътуването до Марс. Трябва да разбирате физиката, химията и всичко това в тези неща трябва да вкарате доста въображение. И тогава, ако дадете на учениците от тази гледна точка, някои вдъхновяващи задачи, те сами ще търсят математиката, физиката. Може и да комбинират знания от всички области. Така че, ако вдъхновите учениците, тогава те просто правят невероятни неща, защото тогава се интересуват или правят това, което е интересно за тях.

Те отиват при знанието...

Така е. Така те учат много умения, знания. Всеки ден трябва да учат различни неща. Оттам идват креативността, иновациите и вдъхновението. Защото, когато учениците идват в училище, те са много любопитни. Но след време, с начина на преподаването, ги караме да правят едни и същи неща. И тогава идва това притискане до краен предел. Но ако сме вдъхновили децата, тогава ще можем да отприщим интереса им и след това да не ограничаваме техните интереси.

Какво тогава е посланието от институциите, от които зависи промяната?

Рано или късно образованието ще се промени. Но образованието е бавно променящ се сектор. Така че това, което правим, ние се опитваме да разберем, че бъдещето на образованието зависи от натрупването на критична маса. Трябва да отгледаме учители, които наистина разбират, че за да вдъхновяваме децата, трябва да имаме научни фестивали. И да превърнем поне няколко дни в училищата в научни фестивали. И след това постепенно да направим тази промяна. Защото ако това се случи внезапно, цялата система би се сринала. Много хора са преподавали 20-30 години по един и същи начин. Но ако ги вдъхновяваме за промяната и те я направят за едни ден, следващият срок може да се случи за два дни. И така нататък. Така че мисля, че трябва постепенно да се променим и тогава е много важно да разберем. Ето защо ние правим проучване, че цялостната промяна може да се случи, но не е така бърз процес. Ние можем да създадем условията, да обучаваме учителите, да създаваме тези пространства, създаването на възможностите за учениците.

Като за последно един въпрос. Аз и вие сме продукт на друга образователна система. Вие имате повече опит от мен. Какво Ви накара да промените начина си на разбиране как трябва да се отнасяме към преподаването? Защото аз и вие сме учили в различна ситуация без този вид вдъхновяващи нови технологии.

Аз бях лош ученик. Бях много лош ученик. Никога, никога не съм учил. Исках да стана танцьор. Но родителите ми не ми позволиха да стана танцьор. Трябваше да се учи. Просто направих това, което ми харесваше. И запазих моето вдъхновение от изкуството. Когато започнах докторантурата си в САЩ, тогава започнах да преподавам. И тогава разбрах, че цялото ми преподаване е доста безнадеждно. И тогава наистина промених това. Тогава разбрах какъв е проблемът в собственото ми обучение. Че не вдъхновявам учениците си. Тогава започнах проучването си за смяна на системата. Харесвам училищата, защото имах много приятели, но ученето не беше ...

Значи казвате: "Деца, учете, но с вдъхновение!"?

Точно. По същество ние просто оставяме децата да разцъфтят. Не трябва да ги ограничаваме. Но това е много трудна задача, защото е много по-лесно да си учителят и след това да казваш на учениците какво да правят. Но да слушаш децата и кое е в техен интерес… е друго. Например, много от най-лошите ученици са вероятно най-креативните. И е много трудно да се открие креативността, защото тогава системата бута само в един коловоз. Но ако можем да обучим учителите, да ги вдъхновим, за са чуят и да участват в този вид разговор, да ги въвлечем във взаимодействието, вместо просто да казват какво да правят, тогава имаме много добро бъдеще. Във Финландия или Естония, или някои от скандинавските държави вече възприемат някои от тези модели. И са доста успешни. Разбира се, има още много неща за вършене, но това е много бавен процес. Защото трябва да им променим мнението. Ето защо аз съм изследовател. Защото искам да разбера, че целият този процес може да бъде извършен в най-големия мащаб, който можем да направим. Вече го правим в малък мащаб. Фестивалът на науката може да го направи в малък мащаб, но трябва да разберем какво се случва. Защото всички учители са различни. Не искаме да учители, извадени "под матрица". Всеки учител може да е вдъхновяващ герой от различен начин. И единственото, на което трябва да ги научим, е да слушат учениците си, студентите си… как можем да променим света заедно. Защото децата са много, много умни и вероятно знаят по-добре от нас или повече от нас. Нямаме идея как им действа гледането на видеоклипове в YouTube или играенето на игри. Но в много случаи ограничаваме техния потенциал.

По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна