Интервю с проф. Марк Шанахан, политолог от университета в Рединг.
Киър Стармър заяви миналата седмица, че не вижда как, докато е жив, Обединеното кралство ще се върне в Европейския съюз. А той все пак е само на 61 години и ще поживее още доста дълго. Но това изявление беше предизборно - преди Стармър да спечели мнозинство от над 170 депутата в Камарата на общините. И вероятно светът сега вече му изглежда другояче.
Мисля, че веднъж щом се потопи в трудностите - особено за търговията и за пътуването на гражданите на Обединеното кралство към и от Европейския съюз - ще промени отношението си към тези проблеми. Стармър изрази вече намерение да се занимае с подобряване на търговската сделка. Но на всички ни е ясно, че Евросъюзът е общност, която функционира на основата на договори и регулации, и не допуска сделки тип "и вълкът сит, и агнето цяло", както един вече бивш наш премиер - Борис Джонсън - разбра много бързо. Затова не смятам, че скоро ще има някаква промяна.
Тези избори бяха фокусирани върху вътрешната политика. Подозирам, че ще отнеме доста време на новото лейбъристко правителство да овладее наболелите проблеми, особено икономическите. Затова промените няма да станат бързо.
Трябва да попитам и за други аспекти на външната политика в това размирно време, като събитията в Украйна и Близкия изток?
И по тези въпроси ще се запази курсът. Не смятам, че се готви радикална промяна в политиката ни. Стармър ще има възможност още следващата седмица да излезе на международната сцена - ще пътува за Америка за срещата на върха на НАТО. Контраст ще има със сигурност в подхода на новия премиер в сравнение с Риши Сунак, който на церемониите за годишнината от десанта в Нормандия дори не остана заедно с лидерите на съюзниците ни.
По принцип при нас се залага на приемствеността между правителствата във външната политика. Стармър със сигурност ще подкрепя Зеленски. Едно от първите поздравления за изборната му победа дойде от украинския президент с пожелание за сътрудничество и в бъдеще. На европейската сцена Стармър разбираемо ще търси тесен контакт с Шолц и с Макрон, макар и френският президент да има проблеми в момента. Но някаква промяна, според мен, ако въобще се налага такава, може да се очаква чак към средата на едва започващия 5-годишен мандат. Възможно е и промяната да е в отношенията със Съединените щати - зависи кой ще им е президент тогава.
Отбраната и сигурността са много деликатен момент в международен план. През цялото време на предизборната кампания торите предупреждаваха избирателите да не поверяват "червеното копче" на лейбъристите. В този ред на мисли какво да очакваме за британското бъдеще в НАТО?
Великобритания ще остане много силен съюзник. Не очаквам намаляване на разходите за отбрана. Те даже ще се увеличат, не на последно място защото голяма част от въоръжението ни е вече доста остаряло. През последните 14 години консерваторите намалиха числеността на армията ни, въпреки че твърдяха, че я укрепват.
Един от начините да се подпомогне британската икономика е да се инвестира в отбранителната индустрия. А Лейбъристката партия вече не е партията на Джеръми Корбин, който се стремеше да премахне средствата ни за ядрено сдържане - по-специално ракетите "Трайдънт". При Стармър отношенията ни с НАТО несъмнено ще процъфтяват.
Следващият ми въпрос засяга един много чувствителен момент за целостта на Обединеното кралство. Шотландската национална партия се представи ужасно на изборите - спечели само 9 места и загуби много, след като в предишния парламент беше трета сила. Как ще се отрази това на каузата за независимост на Шотландия?
Каузата за независимост на Шотландия е вече безнадеждна. Шотландската национална партия загуби на тези избори близо четири пети от местата си в Уестминстър. Лейбъристите буквално ги разбиха в Шотландия. Това означава, че електоратът там подкрепя целостта на кралството. Така че усилията за отцепване на Шотландия бяха върнати няколко десетилетия назад във времето.
Бърз поглед и към вътрешните дела. Без да подценяваме представянето на лейбъристите, не изглеждат ли тези избори повече като загуба на консерваторите, отколкото победа на лейбъристите?
Лейбъристите увеличиха само с два процентни пункта резултата си в сравнение с предходните избори. Но консерваторите загубиха наистина катастрофално. И това се дължи на умората на британците от цялото им 14-годишно управление - като се започне от политиката им на затягане на коланите, премине се през КОВИД и скандала "Партигейт", и се стигне чак до обявяването на датата за изборите от подгизналия от дъжда Риши Сунак.
Британците масово заявиха на Сунак тази седмица, че не харесват неговата марка консерватизъм. Изтърка се вече този начин на водене на политика - конфронтационен и разединяващ. Единственото, на което на торите им остана да разчитат, беше евентуално намаляване на данъците. Но те вече загубиха огромна част от доверието на електората. Лейбъристите водеха много предпазлива кампания и минаха невредими през минното поле, а торите сами взривиха мините, които бяха заложили.
Торите определено са в криза, а това включва и криза за ръководни кадри. Още повече, че много от висшите фигури, спрягани за евентуален бъдещ лидер на партията, дори не можаха да станат депутати. Закономерен въпрос е кой сега ще се нагърби с тежката задача?
Зависи в каква посока ще реши да поеме от тук нататък Консервативната партия, която безспорно е в екзистенциална криза. Ако избере пътя към политическия център, старата гвардия на торите може да се обедини около Джереми Хънт - досегашния министър на финансите. Той успя - макар и едва едва - да запази мястото си в парламента. Другият вариант са крайнодясното крило - Кеми Бейдънок или Сюела Брейвърман. Но изборът не е много голям - торите вече имат едва 120 депутати.
Но кой знае? Може на преден план да излезе и някой, който не е в Камарата на общините - като Дейвид Камерън например. Евентуален лидер от Камарата на лордовете може да се кандидатира на частични избори за депутатско място. Това звучи като полет на фантазията, но не е изключено. Междувременно Риши Сунак подаде оставка, но каза, че ще остане на лидерския пост в партията до изборите за негов наследник.
Сунак се провали. Преди него Лиз Тръс - също. Тя загуби депутатското си място. Борис Джонсън - също. Той сам напусна парламента. А когато стана премиер, торите получиха 80 депутата мнозинство, но не им отне много време да го пропилеят и да оставят партията си в най-дълбоката криза в над 100-годишната й история.
