Може и да изглежда странно, но, когато някой спомене името на град Бургас, това, което си представям, не е морето, рибарските лодки и прочие типично морски работи, а красивите стари къщи от началото на ХХ век в центъра на града – леко занемарени, някои – повече, обрасли със зеленина, огромните дървета в градската градина и, разбира се, красивата ж.п. гара непосредствено до автогарата, откъдето започваше последната част от пътуването до любимия Созопол – "истинския" от далечното детство… Предполагам, че всеки, попаднал за малко в морския град, си има собствена картина и впечатления, напълно различни от моите и от всички други.
Дали обаче родените и израснали или живели десетилетия в Бургас имат някаква споделена картина за града и живота в него, дали думите, които си разменят, могат да бъдат разбрани само от истински бургазлии. Една част – със сигурност и това е бургаският жаргон, събран и описан с любов от един "заклет" бургазлия – художника и краеведа Митко Иванов, в книгата му "Бургаският жаргон до 1989". Тя излезе преди две години, а слушателите на предаването "За думите" бяха от първите, които надникнаха в тайните на бургаския говор.
Две години по-късно книгата излиза допълнена с още думи, изрази и спомени от живите свидетели и участници в живота на многоликия пристанищен град. Какво добавиха, допълниха и доизкусуриха съавторите на речника, чуйте в разговора с Митко Иванов.
