След края на парламентарните избори във Франция и в навечерието на нейния национален празник разговаряме с Антоанета Колева, директор на издателство "Критика и хуманизъм", за бъдещето на страната, за риска от парализа, за това какво означават резултатите от изборите, за надеждата и за вярата, за първите реакции на международните лидери. Крехко ли е бъдещето на Франция и как това би повлияло на бъдещето на Европейския съюз?
Нищо не е ясно
"В момента във Франция ситуацията е много динамична. Нищо не е ясно и както беше писал един журналист в безкрайно многото анализи и материали във всички световни агенции и най-вече във френските издания: "Политическите телефони ще се запалят от звънене". Това, което е ясно, е, че очакваната победа на крайната десница не се случи. Тя не се случи поради много бързото коалиране на иначе доста противоречиви като програми френски политически субекти, най-вече в рамките на Нов народен фронт, който обедини наистина несъвместими помежду си формации, като класическите социалдемократи, крайната левица на Жан-Люк Меланшон, зелените и Комунистическата партия. Те са с най-много места, следва ги центристката формация "Заедно" на президента Макрон, следвана от очакващата да победи крайнодясна формация около партията на Марин Льо Пен и Жордан Бардела Национален сбор, но аз мисля, че с вечерта на празненствата, когато започнаха да излизат резултатите от изборите и по много парижки площади имаше празнуващи хора, най-вече млади хора, както твърдят наблюдателите, защото мобилизацията на младите хора е спряла крайната десница във Франция, въпреки тази радост сега започват загрижените коментари, защото, както се оказва, нещата не са никак ясни, много са крехки и съвсем не е сигурно, че случилото се е нещо добро в дългосрочен план."
Падение или възход
"Едно нестабилно управление през следващите три години, преди следващите президентски избори, просто би наляло много повече вода в мелницата на крайната десница, защото, както е ясно на всеки, който се интересува и следи, целта на Марин льо Пен е да спечели следващите президентски избори. В момента се чуват и виждат много факти и знаци за много политически проценти между тези коалиции, образували се в последния момент. Например, коалицията Нов народен фронт, която е на първо място със 182 места в парламента, втора е центристката коалиция на президента Макрон със 168 места, а третата, със 143 места, е на Национален сбор, но само да погледнем какво се случва в коалицията с най-много места.
Там, всъщност, ако се сравни с предишните избори, най-голям е ръстът на депутатски места на класическата Социалдемократическа френска партия и тази на зелените, но за разлика от това Меланшон, представителят на крайната левица, която е проруска партия и до голяма степен е против многото от основните правила на ЕС, е с най-голяма претенция да излъчи министър-председател, за управление, може би е най-креслива, бих казала аз, и дори от вчера се усещат някакви знаци, че Социалдемократическата партия, която беше водещ гръбнак на тази коалиция, прави жестове към центристката формация на Макрон за евентуално присъединяване към нея и да изостави Новия народен фронт, и това би означавало, че тежестта ще мине към центристката коалиция на Макрон, която би трябвало да продължи да управлява с вероятно нов министър-председател и правителство, но в този случай веднага ще изникне въпросът за следното: резултатите от тези избори до голяма степен са ефект на разочарование на гласоподавателите от политиките на Макрон и ако продължи да управлява неговата коалиция, макар и през ново правителство, това няма ли да задълбочи тези процеси на разочарование, изгубване на илюзиите относно какво представлява политическата класа, илюзиите на обикновените гласоподаватели и дали това няма да доведе до много по-голям ръст при следващите местни избори във Франция и най-вече при следващите президентски избори – много по-голям ръст на опасната крайна десница.
От друга страна, крайната десница вечерта след изборите, в лагера на Марин льо Пен и Жордан Бардела, който както знаем оглави новата парламентарна група в Европейския парламент, която се казва "Патриоти за Европа", където са крайнодесните популисти и националистите от цяла Европа, та Марин льо Пен и Бардела след попарването и неспечелената победа, някак бързо придобиха самочувствие и през последните дни се изказват, бих казала, с дългосрочен оптимизъм относно шансовете на партията си, макар да е известна тяхната неподготвеност. Между впрочем, твърдят експертите, такава е била една от целите на Макрон, обявявайки бързо тези предсрочни избори, да попречи на крайнодесните, популисти и националисти, да се организират и мобилизират добре. Така че нещата са много фражилни и аз мисля, че ние трябва много внимателно да наблюдаваме какво се случва, защото, като част от Европа, като европейци, ние нямаме никакъв политически, човешки, национален и всякакъв интерес от една крехка и изгубила равновесието си Франция, защото една по-несигурна Франция означава един по-несигурен Европейски съюз."
Какво знае Макрон
"Той не прави ходове напред за един час и френските специалисти и наблюдатели са убедени, че това негово решение е било планирано преди това с оглед на процесите и на тенденциите, показвани от социологическите проучвания преди европейските избори. От друга страна, във Франция през последните две години нараства много напрежението срещу политиките на Макрон. Някои биха казали, че той е объркал политическата си съдба и отношението към формацията с това, че направи пенсионна реформа, с която увеличи срока за пенсиониране с две години, но това е само една мъничка дребна фасетка от един по-цялостен процес, защото аз бих казала, че за всички, които наблюдават отблизо, е видно, че във Франция има огромни икономически и финансови проблеми, тя има много голям бюджетен дефицит, много голяма задлъжнялост, много голямо задълбочаващо се неравенство между големите градове и регионите, селските, аграрните региони. Неслучайно е, че точно там формацията на Марин льо Пен пробива много през последните две години.
Има нарастване на усещането за несигурност. Френските медии редовно са пълни с цитиране на случаи, в които хора говорят за всекидневното си чувство за несигурност, за конкретни случки в малки градчета, в отдалечени квартали на големи градове... Като прибавим към икономическите и финансовите проблеми и усещането за несигурност, както и разочарованието на големи слоеве от французите от това, че все пак ние знаем, че десетилетия наред Франция беше една от най-ярките държави на благоденствието, в която социалните помощи и достъпа до социални услуги, образованието, и ако щете, животът на гражданските сдружения, всичко това беше много щедро подпомагано от държавата и всичко това постепенно се губи и това няма как да не се отразява зле върху усещането на избирателите, върху политическата атмосфера по принцип, и това нещо, съчетано със скандали, в които стават ясни вътрешните интриги, брожения и войни между икономическите и финансовите елити, които карат хората да губят и последните останали илюзии за намеренията на политическата класа, сравнявайки нейното поведение след изборите, с нейните обещания преди изборите.
Всичко това е една много сложна амалгама, едно нарастващо напрежение и ние знаем, че виновен за всичко е онзи, който управлява, с колкото и добри намерения да управлява той. Всичко това работеше против Макрон и затова, според мен, неговият жест беше опит да спаси собствената си формация и себе си, но аз бих казала, макар да ме обявят за идеалист, да спаси Франция от натиска на крайната десница, защото ние знаем, че колкото и тя да се преструва, колкото и в последните две години Марин льо Пен да оттегли откритата си подкрепа за Путинова агресивна Русия, колкото и да се смълчаха постепенно и незабележимо всички резки изказвания против малцинствата, против емигрантите, против французите с еврейски произход, всичко това, в крайна сметка е полутеатър, за да може крайната десница да се настани във властта, след което да започне един бавен процес на постепенно рушене на институциите на демократичната държава, нещо което, както се казва, ние по учебник знаем от историята на Европа от управлението на националистически крайнодесни правителства."
Цялото интервю можене да чуете в звуковия файл.
*fragilité – крехкост, фр.
