Откакто стопанин на Елисейския дворец е Еманюел Макрон обаче пукнатините в отношенията с Берлин сякаш са по-видими отвсякога. Амбициозният френски президент не успя нито с Ангела Меркел, а още по-малко с Олаф Шолц да намери онзи синхрон, който през годините постигнаха Валери Жискар д'Естен с Хелмут Шмид и Франсоа Митеран с Хелмут Кол.
Сложната политическа ситуация във Франция неминуемо ще се отрази на двустранните отношения и съответно на Европейския съюз, при това в труден исторически момент за Европа.
През 70-те години Франция и Германия полагат основите на икономическия и валутен съюз. След обединението на Германия заедно изготвят Маастрихския договор. През пандемичната 2020 година Берлин и Париж са двигателят на общия европейски дълг за справяне с последиците от ковид. Войната в Украйна се оказа изпитание за партньорството между Франция и Германия - за общата им представа за европейската сигурност, общата отбрана, енергийната сигурност и бъдещите отношения с Русия. Още по-сложни изглеждат отношенията им и заради отслабените позиции на президента във Франция и на канцлера в Германия.
"Всички изригнаха: Макрон е полудял, как може да свиква предсрочни избори, които крайната десница ще спечели с внушителна преднина? Случи се точно обратното. Макрон не е политик, който ще седи и ще чака следващите президентски избори през 2027 година и ще позволи крайната десница дотогава да разказва собствената си легенда, че е превзела Франция и Европа. Вместо това Макрон предизвика французите да кажат дали наистина искат това да се случи и успя", коментира бившият неуспешен кандидат-канцлер на консерваторите в Германия Армин Лашет. Той обаче е един от най-близките до Франция германски политици, дългогодишен член на съвместната парламентарна асамблея и носител на най-високото отличие на Франция "Велик кавалер на Ордена на Почетния легион", връчено му от Еманюел Макрон.
Стратегията на Макрон, която описва Лашет, е стратегия за избор на по-малкото зло, за блокиране на пътя на крайната десница към властта. И тя "роди" безпринципни коалиции. Идеологически несъвместими партии се обединиха, но дали ще останат заедно е под въпрос. За Армин Лашет обаче това е оправдано, защото залогът в тези избори са били демокрацията и Европа.
"Ако беше спечелила, Марин льо Пен щеше три години да обяснява, че е завладяла умовете и сърцата на французите. А в действителност тя успя да завладее едва една трета от Франция. Двама от трима французи са "за" Европа и Макрон ги накара да излязат на избори и да го заявят чрез гласа си. Създаването на правителство ще е трудно, но чувството, че Франция вече е в лапите на крайнодесните, не се потвърди.
Това малко ми напомня на ситуацията в Германия - и ние тук се правим, сякаш Източна Германия е загубена за демокрацията и за европейската интеграция, но всъщност само една трета от хората са гласували за крайнодесните популисти от "Алтернатива за Германия". Мнозинството е срещу тях. Когато избирателната активност е висока, популистите нямат шанс", убеден е Армин Лашет.
Високата избирателна активност наистина направи впечатление. Толкова голяма ли беше опасността от крайната десница и това ли мобилизира французите? И какво могат да научат германците от френския опит?
"Опасността наистина беше голяма и не е отминала! Аз живея и работя в Германия от много години и много бих искала да видя, че германците също осъзнават колко опасна е крайната десница, и че няма да чакат толкова дълго, колкото французите и няма да й позволят да се намести трайно в политиката. Тези хора са опасни за нашата Европа", смята френският политолог в Хумболтовия университет в Берлин Клер Демесме.
Малцина знаят, че бившият канцлер Ангела Меркел все още е сред най-популярните чужди политици във Франция. Известно е, че Макрон и наследникът на Меркел - Олаф Шолц, не се харесват особено. Те са и много различни. В сравнение с президента, канцлерът е много по-сив политик, по-тих и по-умерен. А Макрон е темпераментен и умее да се представя добре в публичното пространство. Въпреки че химията между двамата не се получава, като лидери на двете основни сили в ЕС те са принудени да са най-добри приятели. Каква промяна в двустранните отношения очаква след изборите Демесме:
"Тези отношения са много стабилни и силни, те са институционализирани между министерствата на двете страни. Без тесните връзки между Берлин и Париж нещата в Европейския съюз трудно биха вървели. Макрон и Шолц осъзнават това. Ако обаче "Националният сбор" беше спечелил изборите, европейският мотор вероятно щеше да изгасне. Защото Франция в ръцете на крайната десница щеше да води деструктивна политика срещу европейската интеграция.
Важно е и да погледнем към членовете на лявото обединение. То се състои от четири партии, които са много различни по много въпроси, но са обединени от социалната тематика. И четирите формации искат да свалят пенсионната възраст и да я върнат на 60 години, както беше преди пенсионната реформа на Еманюел Макрон. Самият той спечели втория президентски мандат като по-малкото зло в надпреварата с националистите на Марин льо Пен. Социологическите проучвания са категорични - Макрон продължава да губи подкрепа и две трети от французите не одобряват пенсионната реформа.
Но когато се вгледаме в детайлите, като например какво мислят тези четири партии за актуалните политически теми в Европа, ще видим, че те нямат обща позиция. В лявата радикална партия на Жан-Люк Меланшон има много отявлени евроскептици. Да не говорим за изключително агресивния памфлет на Меланшон срещу германците, който беше публикуван през 2015 година под заглавие "Германската зестра" и представлява остра критика към Берлин. Меланшон описва Германия като "чудовището на Европа", което държи в лапите си Европейския съюз и следва единствено германските интереси.
В това ляво обединение членуват още Зелените и социалистите, които пък са проевропейски партии. Така че ще бъде трудно тези формации да намерят общ език по европейските теми. А това от своя страна ще бъде препъникамък в отношенията на Франция с европейските партньори", обяснява Клер Демесме, която все пак смята, че Европа може да си отдъхне, след като не крайната десница спечели вота. "Успех за Марин льо Пен щеше да е тежък удар за европейската помощ за Украйна", отчита още тя.
"Но от тук насетне става сложно, защото вътрешнополитическите теми са тясно свързани с европейските политики. Финансовата дисциплина е първият горещ картоф в ръцете на новите управляващи. Но за момента не виждам победителят в изборите да има ясна представа какво ще прави на европейски терен, защото фокусът им е върху вътрешните проблеми", изказва опасенията си Клер Демесме. Първото предизвикателство ще е съставянето на правителство.
"Сигурно много французи сега ще потърсят съвет от нас как се правят коалиции", опитва с шега да разведри сложната ситуация в Париж Армин Лашет от Християндемократическия съюз:
"Традицията във Франция повелява президентът да има мнозинство в парламента. Той е силната фигура във френската политика. Но сега изведнъж френските политици трябва да правят компромиси. А във френската политика компромисът се възприема като предателство. Нашият опит е друг - компромисът е съставна част на демократичния ред. Имах опасения, че крайната левица ще оглави правителството, че премиер може да стане един отявлен антисемит, но това няма да се случи и можем да си отдъхнем, но временно - борбата продължава", посочва Армин Лашет.
