Репортаж на Добромир Видев в предаването ''Преди всички''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Цивилни специалности дават шанс за работа и в армията. Това обаче става при определени условия и след преминаването на първоначална военна подготовка, защото засега военната професия е една от трите регулирани.
Таня, Димитър, Георги, Стоян са част от многото студенти на Висшето училище по телекомуникации и пощи. Със специалността, която учат – комуникационни системи за обслужване на въздушно движение, четиримата са най-близо до това в бъдеще да използват знанията си от цивилния живот за професия в армията.
Засега само Таня е посетила Висшето военновъздушно училище в Долна митрополия, като част от съвместното сътрудничество с Висшето училище по телекомуникации и пощи. Но и Димитър, и Георги, и Стоян виждат потенциал цивилните знания да бъдат полезни за военните.
Стоян засега не е мислил да става военен с цивилните си знания. Използването на цивилните знания във военната професия е възможно - все още при определени условия. Едното е цивилните да минат военна подготовка. Това обяснява полковник Милен Илиев. Той е началник на отдел "Образование и квалификация" в дирекция "Управление на човешките ресурси в отбраната" в МО. Полковник Илев посочва, че друго от условията е залегналото в закона - че военната професия все пак е регулирана и без специфично обучение за функционирането на армията, няма как хора с цивилни знания да постъпят на служба.
"За цивилен български гражданин, завършил висше училище, единственият му шанс е по тези дефицитни специалности - може да се реализира веднага. Съществуват специалности, които са дефицитни за армията - право, финанси, фармация, психология, спорт, IT, енергетика, ветеринарна медицина. При тези специалности ние приемаме български граждани и те се реализират като офицери, но те не са от кариерата, а са в професионално кариерно поле. Обявяваме конкурси за такива хора. След приемането им като офицери, преминават военна подготовка и се реализират в професионалното поле за развитие", обясни той.
Само 8 - 9 процента от офицерите във въоръжените ни сили са хора, идващи от цивилните университети, казва полковник Милен Илиев от МО. И признава, че по-големият недостиг идва от системата на отбраната. Полковник Илиев отчита, че от години има практика командирите да насърчават подчинените си да учат цивилни специалности - знак, че армията търси решения за недостига само в рамките на системата.
"Насърчаваме войниците и сержантите, придобили гражданско висше, защото тях можем по-лесно да ги направим офицери с такова образование. При право, финанси - като дойдат цивилните, те се насочват към тези специфични специалности, но там нямаме недостиг".
Дори и близките роднински връзки с военни – братя, бащи и семейна история, не са достатъчни за студенти като Таня, Димитър, Георги, Стоян да изберат военната професия за в бъдеще. Въпреки че поколението на второкурсниците от Висшето училище по телекомуникации и пощи би посрещнало положително решението за военно обучение на цивилни.
Засега минуси не се виждат, защото няма конкурентни предложения за военното обучение на цивилни.
Трябва да осигурим елементарна начална военна подготовка на младите хора, призова за първи път от старта на дебата президентът Румен Радев.
Подкрепи го и служебният министър на отбраната Атанас Запрянов, който, докато беше зам.-министър, отложи за края на този месец писането на Стратегическия преглед на отбраната в частта му за военното обучение на цивилните.
МО засега има законодателни решения, припомня полковник Милен Илиев от Дирекцията за човешките ресурси в отбраната. И за тези промени обаче трябва политически консенсус.
Репортажа на Добромир Видев чуйте в звуковия файл.
