Марин Георгиев е автор на книгата "Заговорът на мъртвите". Той е поет, преводач, журналист по културни и литературни теми, свързваме името му с Литературен форум, той е и сред създателите на Сдружението на българските писатели през 1994 година, стиховете му са превеждани на много езици. Марин Георгиев има много литературни приятелства и наблюдава българската литература и онези, които я създават около четири десетилетия. Този огромен отрязък от време е обследван в новата му книга.
"Няма по-откровен и затова интересен поглед към писателите от онова време и атмосферата, в която са търсили повече кислород или са се задоволявали с отровата на пушещите комини на соца", пише за книгата Палми Ранчев
А според Георги Николов - "Амплоато си на мемоарист, но тук вече и като тънък психолог, като профайлър на литературни характери. В случая - един портрет на Радичков, твърде различен от общоприетите и клиширани. Самият Марин Георгиев е умел разказвач на случки и събития от литературните зали и най вече от кулоарите им".
Ето какво сподели за книгата "Заговорът на мъртвите" Георгиев:
"Описал съм 60 години от нашия живот, започвам от 1967 година, когато стартирам като литератор на стихове и продължава до 2020 с Яна Левиева...Това е моята истина и аз като човек, който смята, че демокрацията е настъпила пиша и действам като свободен човек и в тази своя книга..., сега нямам нито цензура, нито самоцензура, каза Георгиев. И още пише за книгата:
"Изкарал вече няколко години в София, поопознал писатели и литературни нрави, помислих си, че Далчев с живото си, авторитетно присъствие, освен че беше упование на обичащите истината и изкуството, като че ли по някакъв невидим начин възпираше страстите, партизанщината в нашия литературен живот. В него и чрез него като че ли съществуваше и един по-висш литературен съд, който волю или неволю те кара да се съобразяваш, да отдалечаваш постъпките от намеренията, самият да бъ-деш чист и извисен; той беше своеобразен морален коректив. С неговата смърт като че ли умря и тази последна задръжка, която ни кара да се владеем, и всеки някак си остана сам на себе си, по-беззащитен от себе си и от останалите."
"Писането като акт (някои го наричат и творчество) не е следствие само на впечатлителност, но и на по-малка от обикновеното вместимост - и поносимост - на впечатления, те задушават като тайната, като греха, за да дишаш, трябва да се освободиш от тях. Как? Изразявайки ги в думи, звук, цвят и прочие според повелението Божие…"
"Дори тази книга е може би и плод на разочарованието ми, защото всеки начинаещ има една представа за единство на личност и творчество, но се оказва, че в повечето случаи творчеството е един компенсаторен механизъм за онова, което не съществува, а мечтаеш да стане, сподели още Марин Георгиев.
