Това е само един щрих от общата картина на войната на Русия срещу Украйна в Черноморския регион. "Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна предефинира регионалния ред в Черноморския регион, променя неговата геополитическа идентичност и създава дълбоки последици за глобалната и особено европейската динамика на сигурността", пише Щефан Майстер, един от авторите в книга, посветена на Черно море. Майстер е анализатор от Германското дружество за външна политика.
Широкомащабното нахлуване на Русия в Украйна Черно море се превърна в ключов регион, където ще се преговаря за новия европейски ред за сигурност, смята той.
"Ситуацията е много динамична. Пластовете се разместват още от анексирането на Крим през 2014 година и още повече след руското нахлуване в Украйна през 2022-ра. Войната - освен че има за цел да унищожи Украйна, трябва да затвърди позицията на Русия на хегемон в Черно море. Но това не се получава - от една страна заради целенасочените украински удари по руски военноморски бази, а от друга - заради укрепването на НАТО в региона, особено в Румъния."
Москва предупреди, че Русия ще сметне каквито и да било планове за установяване на постоянно присъствие на военни кораби на НАТО в Черно море за заплаха за своята сигурност. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков изрично спомена България и Румъния, две черноморски държави, членки на Алианса. Какво предизвика това поредно размахване на пръст, д-р Майстер?
"НАТО инвестира много средства и усилия в разширяването на военновъздушната база в Констанца, а това със сигурност се следи внимателно в Москва. Алиансът очевидно иска да укрепи позициите си в Черноморския регион. Затова Кремъл реагира нервно със заплахи към Румъния и България. В същото време не виждам основания за такива заплахи, защото Турция не би позволила прекомерно увеличаване на присъствието на военни кораби в Черно море. Въпреки че е член на НАТО, Турция иска да остане ключов играч и няма да допусне силна натовска конкуренция."
Изказването на Песков беше в коментар на указ на украинския президент Володимир Зеленски, с който влезе в сила стратегията на Киев за морска сигурност. Тя включва изграждането на военноморските сили на Украйна и осигуряването на постоянно присъствие на силите на НАТО в Черно море.
"Дори и да е така - Москва реагира със заплахи, както винаги, но тези заплахи не бива да се възприемат прекалено сериозно. Нека погледнем реалистично - Украйна няма капацитета да изгради силен черноморски флот. Естествено, Киев би искал НАТО да увеличи присъствието си в Черно море, но в момента това е невъзможно. Може би един ден, ако Украйна се присъедини към Алианса, балансът ще се промени, но в момента не виждам как това може да стане. В момента по-скоро ми се струва, че Украйна успява да нанесе неприятни щети на руския черноморски флот. Една от най-успешните контраоперации на украинците е именно срещу руския черноморски флот, срещу анексирания полуостров Крим, срещу тамошните военни пристанища. Така че руснаците са притеснени и затова реагират със заплашителни думи към този или онзи."
Пък и да не забравяме конвенцията от Монтрьо, която забранява присъствието на военни кораби на трети страни във водите на Черно море за повече от 21 дни. Заплашените от Песков България и Румъния освен в НАТО, членуват и в ЕС, накъдето се е отправила и Украйна. С какво може ЕС да допринесе за сигурността в Черноморския регион, д-р Майстер? Или НАТО е гарантът за сигурност?
"Мисля, че гарантът за сигурността е НАТО. Затова по-голямата част от европейските страни членки на пакта са решени да укрепват и да развиват отбранителните способности на НАТО вместо да изграждат паралелни военни структури. Но въпреки това смятам, че ЕС ще играе все по-голяма роля и в областта на сигурността, но по-скоро чрез изграждането на допълнителна инфраструктура, логистика, вериги на доставки, инвестиции и т.н. В момента се работи по новата стратегия на Евросъюза за Черноморския регион и всичко това е предмет на този документ."
Заплахи бяха отправени наскоро и към Армения заради съвместните военни учения с НАТО, което по думите на говорителката на руското външно министерство дестабилизира региона. Армения по-рано обяви, че ще напусне Организацията на Договора за колективна сигурност - организация, доминирана от Русия. В региона на Южен Кавказ също има разместване на пластовете. Колко трудно е да се удържи балансът на силите между Русия, Турция, Азербайджан, пък и Иран?
"Старият ред приключи. Втората война в Карабах и руското нахлуване в Украйна окончателно промениха съотношението на силите, включително и в Южен Кавказ. Русия вече не е хегемонът, а Азербайджан и Турция се превърнаха в ключови регионални сили. Именно те ще диктуват правилата в създаващия се пред очите ни нов ред в тази част на света. Но е много важно да се разбере, че вече няма хегемони, какъвто беше Русия след разпадането на Съветския съюз, пък и преди това. Времената са други, но това автоматично означава и нестабилност. Не е изключено между Армения и Азербайджан отново да прехвръкнат искри.
Регионалните сили като Турция и Русия, но и Иран, искат да държат ЕС и НАТО далеч от региона. Затова очаквам, че ще бъде вдъхнат живот в позабравения формат "3+3". Става дума за идея на Турция за решаване на регионалните проблеми на регионално ниво, без намесата на външни фактори. Т.е. трите кавказки държави с трите регионални сили - Русия, Турция и Иран. Или още по-точно: идеята е САЩ, НАТО и ЕС да бъдат държани настрана. Затова смятам, че този формат вероятно ще бъде възроден.
Друг рисков фактор е Грузия. Не знаем какво ще стане на парламентарните избори наесен. Ако Грузия тръгне към Русия, ако Азербайджан се затвърди като авторитарен режим и задълбочи партньорството с Русия, Турция и Иран? Съвсем различен ще бъде сценарият, ако в Грузия победят прозападните сили. Тогава ЕС ще играе съвсем различна роля в региона. В момента Южен Кавказ се намира на кръстопът. Наистина не е ясно накъде ще тръгне. Да не говорим, че в условията на нестабилност изходът от войната в Украйна добива още по-голямо значение."
Друга световна сила - Китай - също се опитва да се намеси в регулирането на световните конфликти. Наскоро обяви "пробив" в Близкия изток с посредничеството между палестинските "Фатах" и "Хамас". Тази седмица украинският външен министър Дмитро Кулеба беше в Гуанджоу за да говори за мир в Украйна. Поглежда ли обаче Китай и към Черноморския регион, който за Пекин сякаш е нещо като задния двор на съюзника Русия?
"Китай гледа картата и къде минават търговските маршрути. През Южен Кавказ и Черноморския регион минава пътят към Европа. Досега Черноморският регион не беше приоритет за Пекин, но интересът на китайците расте и най-пресният пример е дълбоководното черноморско пристанище Анаклия в Грузия, което ще бъде изградено и управлявано от китайски компании. Това е гигантска инвестиция в стратегическа инфраструктура.
Пекин прилага познатата схема - влиза на атрактивни за него пазари чрез държавно гарантирани инвестиции. В Черноморския регион схемата не е по-различна. Успоредно с това Китай сключва двустранни търговски спогодби. Пример от региона е Грузия. Има сближаване и с Азербайджан - президентът Алиев участва в срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество и разговаря със Си Цзинпин."
Каква е оценката Ви за дипломатическите усилия на Китай за войната в Украйна? Украинският президент Володимир Зеленски непопитан заяви, че мисията на външния му министър Кулеба в Китай била успешна, а Пекин признава териториалната цялост на страната му.
"Едно мисля, че вече е ясно на всички - без Китай няма да бъде постигнат траен мир в Украйна. Китай едва ли ще бъде неутралният посредник, който може да събере двете страни на масата за преговори, но без Китай няма да стане. Китай може и да е тих съюзник на Русия, но не е гръмогласен противник на Украйна. Затова смятам, че решението на Киев да се опитва да присъедини Китай към усилията в търсене на път към мира е правилно.
За нас в Европа също е важно да разберем, че трябва да говорим с Китай за спиране на войната. Китай е изключително важен играч на световната сцена - икономически, политически, всякакъв. Не можем да го игнорираме. Китай няма сам да донесе мир, но трябва да го приобщим към европейските дипломатически усилия чрез различните международни организации."
