Най-високата средна температура на Земята, откакто се води статистика, беше измерена на 22 юли - 17.09 стотни градуса по Целзий. Това се случва на фона на цяла една предходна година с рекордни месечни температури, отбеляза Джулиен Николас, климатолог от европейския институт за климата "Коперник".
"Вече дванайсети месец поред сме свидетели на средна световна температура от или над 1.5 градуса, възоснова на данните на "Коперник", казва климатологът.
Ако нямаше предизвикани от човешката дейност климатични промени, рекордите нямаше да се чупят толкова често, а рекордите за студ щяха да се подобряват толкова регулярно, колкото и за горещина. Смайващо е колко голяма е разликата между температурата през последните 13 месеца и предишните температурни записи, посочва Николас.
"Юни беше най-топлият юни в историята и продължи тенденцията на рекордно високи месечни температури, която започна през юни 2023-та. Така че юни 2024 е по-топъл от миналогодишния юни и то с доста голяма разлика."
Данните на института "Коперник" датират от 1940 година, но има измервания в Съединените щати и Великобритания още от осемдесетте години на 19. век. Въз основа на тях много учени определиха миналата година като най-горещата на планетата от 120 хиляди години. Първите шест месеца на 2024-а обаче ги опровергаха.
"Въз основа на досегашната ни статистика най-вероятно 2024-а година ще е по-топла от 2023-а. А миналата година беше доста забележителна с високите температури, които отчетохме през втората ѝ половина. Индикациите от феномена Ел Ниньо не са добри."
Учените приписват силните горещини най-вече на климатичните промени от изгарянето на изкопаеми горива като въглища, петрол и природен газ и животновъдството. Сред другите фактори са феноменът Ел Ниньо, който естествено затопля Тихия океан, но вече приключи. Особено интензивен тази година е и топлинният купол над източните части на Европа, който достига до петнайсет километра нагоре в атмосферата. Топлинният купол е едновременно следствие и причина от промените в климата. Той действа като капак на тенджера - улавя и задържа значително по-топла въздушна маса, притискайки слоевете ѝ към земята.
"Всички тези явления са рязко предупреждение, че приближаваме лимита, определен от Парижкото споразумение. Световната температура продължава да се повишава и то с ускорени темпове. Температурните рекорди бяха счупени и то с голяма разлика през последната година, което също е много тревожен сигнал."
Топлинният купол често е виновен и за смъртоносните горещи вълни в световен мащаб, тъй като изгарящата и прекомерна топлина обикновено продължава много дълго време. Средните дневни, минималните и максималните температури под топлинния купол обикновено са значително над средните. Когато топлинният купол е солиден, той надхвърля съществуващите рекорди. Особено впечатляващо е, когато явлението се развие през ранното лято или есента както се случи тази година.
Но докато за нас това лято е най-горещото в историята, е важно да осъзнаем, че за бъдещите поколения то ще е едно от най-хладните, предупреждава Джулиен Николас.
"Средната 12-месечна температура е само временно преминаване на прага от градус и половина. Не означава, че сме надвишили тавана, заложен в Парижкото споразумение, но показва, че се приближаваме все повече към този лимит със затоплянето на климата. Така че отново получаваме сериозно предупреждение за бързото глобално затопляне."
Европа усеща ефектите от климатичните промени и като най-бързо затоплящия се континент. Шокиращо е, че Европа се затопля два пъти по-бързо от средните темпове от 1991-година насам. Това сочат както данните на Световната метеорологична организация, така и тези на института "Коперник". И двете агенции предупреждават, че Европа трябва да предприеме значително повече и по-строги мерки за намаляване на въглеродните си емисии и отказване от изкопаемите горива. 23 от 30-те най-свирепи топлинни вълни на Стария континент са се случили след 2000 година, а пет са само в последните три години, коментира Карло Бонтемпо от европейската служба.
"Полезно е да разберем как и колко бързо се променя климатът. Но това, което ни се отразява най-много не е средната световна температура, защото никой не живее при нея, а това което се случва в задния ни двор, в реките ни, в планините."
Понастоящем планетата е в преходна фаза - между феномените Ел Ниньо и Ла Ниня, известна като охладителката. Двата феномена предизвикват т.нар. домино ефект - времето на едно място променя атмосферните условия на друго. Точно на такива две половини е разделена Европа в момента. В северните части на континента температурите са далеч под обичайните средни стойности и със значително повече валежи от нормалното, докато на юг се борят с жегата и горските пожари. В Белгия например юни беше деветият пореден месец с повече валежи от обикновено, които предизвикаха наводнения в няколко области.
"За девет месеца Белгия преживя най-голямото количество дъжд от 119 години. А една от последни бури в Брюксел събори дърво и уби бебе в количка."
Екстремните горещини се отразяват и на редица икономически отрасли. Популярните туристически дестинации Гърция, Испания и Италия започват да усещат отрицателните ефекти на глобалното затопляне. Според европейската транспортна комисия в ново проучване 76% от запитаните заявяват, че променят навиците си за пътуване вследствие на климатичните промени. 17 на сто казват, че ще избягват дестинации с екстремни температури, а при туристите над 50 години процентът се повишава до 32.
"Според Европейската транспортна комисия екстремното време и нарушенията в транспорта пораждат сериозни притеснения у 10% от европейците, които възнамеряват да пътуват през следващите месеци. Налага се хората да напасват пътническите си привички според времето."
Професор Андреас Флорис от Университета на Тесалия изследва т.нар. топлинен стрес и отражението му върху работещите на открито – например фермерите. Според него макар жегата да се отразява на всички органи - сърце, бъбреци, бели дробове, първа отказва нервната система.
"Докато извършваме физическа работа на открито, температурата на тялото ни се повишава. Ако температурата на мозъка се повиши до или над 39 градуса по Целзий, ще започне да се отразява на функциите на нервната система. В един момент мозъкът колабира и се стига до състояние, застрашаващо живота, което лекарите наричат топлинен удар."
Топлинният стрес се отразява все по-сериозно на продуктивността и ефикасността на труда. Загубите за селското стопанство в Европа от високите температури и продължителното засушаване вече надхвърлят един милиард евро, но в тази цифра не влиза топлинния стрес на работниците, заключава проф. Флорис.
"Много е важно да се разбере, че от жегата всички губят - работниците губят здравето си, а работодателите изпитват финансови загуби заради намалената производителност. Но с прости и практични решения няма да загубите производителност, напротив, дори ще спечелите."
