"Харесвам мисълта на един мой приятел, във времето, когато чатовете бяха хитът, и нямаше все още социални мрежи, той казваше - "Интернет е като една обществена тоалетна, в която всеки може да влезе и да си напише каквото си поиска...
Социалните мрежи от една страна са анонимни, те са квази, това са полувинчати истини, никой не знае кой стои зад всяка снимка и пост, а от друга страна социалните мрежи и всички ние, които по една или друга причина сме вътре в този "виртуален свят", абсолютно всички ние сме много лесно проследими и идентифицируеми. Но не от такива като нас, а от хора, които знаят как да го правят.
Тази анонимност обаче е и факт, и е абсолютно илюзорна...Но хората са ужасно първосигнални, те са като банда "луди" в мрежата, всеки си пише и прави каквото си поиска и това е напълно безнаказано..., сподели в "Нощен Хоризонт" писателката Елена Алексиева.
Романът "Вулкан" - голям колкото няколко светове, е новата книга на Елена Алексиева. В нея тя обединява момиче с рядка болест, богаташ, който става бедняк в търсене на истината, пънкар, готов дори и по болезнен начин да стигне до своята свобода.
"Мен ме притесняват няколко неща - първо - във една от най-широко разпространените социални мрежи сред българите над 40 години, се нагнетява непрестанно високо ниво на агресия, хора с много и най-различни потребности, забъркват и катализират един много "лесно възпламеним буламач, който постоянно гърми"...Там има много високо ниво на агресия и на онлайн насилие и това е лошото в тази социална мрежа, насилие, което остава безнаказано, а от него се страда реално...
Добрата новина все пак е, ако изобщо може така да се каже, е че, в този вулкан от непрекъснати саморазправи, обиди и закани и "лов на вещици" е, че това все пак се случва във виртуална среда, и никой досега в България, заради писания там, не е отишъл да осъди някой по-бързата процедура...
Все още човек може да излезе от мрежата и да си изключи телефона или компютъра.
Но какво става с поколенията след нас, за които виртуалната реалност не просто е напълно легитимна, а тя е по-голямата, значимата и по-реалната реалност и това са поколения, които вярват на всичко, написано в тази реалност. Аз нямам отговор на този въпрос защо се случи така?
Ако спре тока - всичко това изчезва, бум, няма го! Обаче от друга страна си даваш сметка, че ти не го виждаш, но то е там, има съвършено реални проявления и последици в реалния живот..., сподели още Алексиева.
"Анонимността в социалните мрежи и свободата нямат нищо общо по между си. Свободата е все пак върховно проявление на отговорно поведение.
В този "лесно възпалим буламач в мрежата" от неща, които нямат нищо общо помежду си, празни понятия се ширят "проявления на мускулна радост", в които главният мозък на човек не участва особено. В среда на анонимност няма как да има свобода, допълни тя.
"Според мен трябва да стоим много малко в социалните мрежи, независимо, че те могат да послужат и за много добро...
Дали сме разделени - ние сме разпарчатосани и фрагментирани! Ние сме ужасно объркани...Обществото ни е объркано, то е като "накълцано", аз познавам хора, които живеят в социалните мрежи и за мен това е "клиника"...Но може би това е новият смисъл на живота, да говорим и общуваме, и да чувстваме през социалните мрежи?! , допълни Елена Алексиева.
По думите и в романа "Вулкан" няма главни герои, всички са на една плоскост, тя държи на всички тях и няма любим герой, това е сложен роман, свързан с много голям разход на енергия, за първи й се случва, да й стане много криво и тъжно за героите, защото тези хора вече ги няма, сподели още за БНР писателката.
Още по темата слушайте в звуковия файл.
