Стари български села с уютни къщи за гости, тишина, разходки сред природата и вкусна домашна храна. Селският туризъм се превръща в предпочитан форма на отдих, особено сред семейства и млади хора, които избират природосъобразния начин на живот и държат да ограничат до минимум своя въглероден отпечатък. И ако допреди няколко години ваканцията на село беше по-бюджетната алтернатива за почивка, сега вече тенденцията се преобръща. Цените на нощувка в селска къща у нас, със всичките удобства и екстри, са съпоставими с тези в 3-4 звездните ни хотели. Затова пък на много места те предлагат устойчиви практики, като например енергоспестяващи системи, рециклиране и използване на екологични материали, както и различни активности сред природата.
"Ние се радваме, че е все още жива нашата инициатива "Зелена къща", която сертифицира малки места за настаняване по-близо до природата, предлагащи автентични преживявания и запазени традиции – казва Елеонора Йосифова, председател на Българската асоциация за алтернативен туризъм. – Хората вече обръщат внимание на тези етикети. А когато през 2008 г. стартирахме инициативата, за тях това беше екзотика. Сега на много места за настаняване се прилагат екологични практики, свързани с намаляването на въглеродния отпечатък. Примерно, туроператори много често започнаха да рекламират и да поощряват комбинираното пътуване с влак и колело, а не непременно с личния автомобил и т.н. За чужденците това е нормална практика, но и все повече българи започват да пътуват по този начин."
Средно със 7% се е увеличила заетостта на обектите за селски туризъм у нас през последната година, а 75% от всички резервации се извършват благодарение на активната онлайн реклама, сочи проучване на Асоциацията на българските села. Българи и чужденци са готови да отделят повече средства от бюджета си, но да отседнат не в хотел, а примерно в еко къща изцяло от дърво с голям селскостопански двор или дори във ферма, чийто собственици ги въвеждат в ежедневния си бит. Идеята е да пътуваш бавно, но да почиваш активно.
Почти няма район в България, където да не се предлагат високи стандарти в селския туризъм. Като например Стара планина и особено околностите на градове като Карлово, Троян и Елена. Феновете на природосъобразния начин на почивка избират и Родопите, най-вече селата около Смолян, Кърджали и Велинград.
"В Родопите всички знаем колко много неща можеш да правиш. Там традициите са запазени. Все повече се обръща внимание на кулинарията, така че хората да вкусят истински продукти от България. И се радвам, че са се съхранили традициите. Младите се завръщат и остават там. Някои от тях развиват еко, приключенски и селски туризъм, като ремонтират предишни семейни хотели или къщите на бабите си и предлагат услуги, съобразени с тенденциите за устойчив туризъм. Има една приемственост на тези места" – посочва Елеонора Йосифова пред Радио България.
Конна езда, фото-лов, каякинг, скално катерене, усвояване на местни занаяти и какво ли не, разнообразява престоя на гостите. Но има и по-малко популярни дестинации, които си струва да опознаем:
"В Северна България като че ли има малко забавяне в посока на алтернативния туризъм, но има голям потенциал по отношение на културнотои кулинарното наследство, както и на занаятите. Такъв е случаят с района на река Дунав, където карането на колело все по-активно се промотира,тъй като оттам минава европейският велосипеден коридор "Евро вело 6".Така че покрай него ще се радваме и общини, и къщи за гости да започнат да инвестират все повече усилия, за да могат да посрещат туристи,които са с колела. А кулинарията им, в т.ч. рибните им специалитети, е много специфична и все още не добрее известна дори у нас" – каза в заключение Елеонора Йосифова.
Вижте още:
Снимки: baatbg.org, pixabay, penguintravel.com
