Мащабният мюзикъл "Фантомът на операта" отново е в България от 29-и август до 5-и септември.
Дъги Картър, Джорджа Уилкинсън и Бриджит Костело със специални интервюта за предаването на програма "Хоризонт" - "Понеделник вечер".
"Беше прекрасно, защото виждах себе си в ролята. Това ме вдъхнови. Казах си, ще взема тази мечта. И ще я сбъдна. Знаех, че един ден ще бъда Кристин.
Предполагам, че тя е много емоционално интелигентна. Нейното пътешествие по време на мюзикъла е много вълнуващо. В нея има много вътрешна сила. Нейната мъдрост превъзхожда годините й. Тя е твърде млада в началото на историята. Нетипично е такъв човек да е толкова емоционално умен. Това е нейната сила – тя се крие във връзката на Кристин със самата себе си".
Бриджит е част от мюзикъла на Андрю Ллойд Уебър и в Лондон.
"Бях част от Фантомът на операта, когато и на Уест Енд. Това бе сбъдната мечта. След това имах късмета да играя Кристин и в Австралия. Малко по-късно дойде и възможността да пътувам из цяла Европа с мюзикъла. Винаги съм била на сцена".
За Уест Енд и годините, които актрисата прекарва там.
"Чувстваш се като част от историята. Точно там, през 1986-а мюзикълът се появява за първи път. Превръщаш се в специална част от спомена за този спектакъл. И това е много специално за мен."
Питам Бриджит Костело какво би трябвало да чувства Кристин към Фантома - страх, омраза или пък съчувствие…
"Много чувства могат да съществуват едновременно. Кристин може да чувства емпатия и състрадание. Да изпитва ярост от това, че е предадена. Може да е объркана, но и любопитна. Толкова много чувства може да съществуват в човешката душа. Мисля, че Кристин може да види всяка различна част от Фантома и да разбере мотивацията му. Тя му показва какво е доброта, защото вижда истинската му същност"
Защо след толкова години Фантомът на операта е толкова популярен в цял свят?
"Това е така, защото Фантомът се спира на темата за човечността. Разказва за това, което ни прави хора. Всички мечтаем да бъдем забелязани. И е фатално, когато един човек остане без интимност, любов и връзка. Фантомът извършва ужасни престъпления. Но ние му съчувстваме. Защото той никога не е бил обичан. А всички имаме нужда от любов."
"Научих много от персонажа си, тъй като се пренесох в душевността му. Трябваше да намеря причините, поради които Кристин постъпва по определен начин. Това ме накара да се замисля защо и аз правя някои неща и дали няма по-добър начин за постигането им. Например – често говоря за силата на характера на Кристин. Мисля, че научих как да използвам тази сила и в своя живот, именно чрез образа на героинята. Макар и да е измислена, от нея има какво да се научи".
За любимите български моменти на Джорджа - в мюзикъла и извън него.
"Любимият ми момент от мюзикъла е триото, което изпълняваме с Надим и Дъги, след моето изпълнение на „Иска ми се да си тук отново“. В текста се пее за нуждата на Кристин да се освободи от нездравословната болка по смъртта на баща си. Веднага след това се появяват Фантомът и Раул. Виждаме динамиката между нея и другите двама герои. Всеки път, когато дойде време за този момент се чувствам сякаш летя. Особено на софийската сцена, именно заради нейните мащаби. Чувстваш, че и душата ти расте. Извън шоуто също имам любими моменти. В един от свободните ни дни музикалният ни режисьор по това време ни заведе в някои от вашите винарни извън София. Така за себе си открих магията на българското вино".
Джорджа Уилкинсън е неузнаваема, когато стъпи на сцената, приела образа на Кристин.
"Изборът на екипа ни бе да направи Кристин блондинка. Аз съм брюнетка. В момента, в който сложа перуката се чувствам сякаш вече не съм Джорджа. Давам много от себе си в героинята ми, но има и много голяма разлика между двете ни. Не само физически успявам да се почувствам различна. Успявам да усетя и темперамента на героинята си".
За любовта към България и пътуването…
"Връщайки се в София казах на Надим – чувствам мястото познато по един много красив начин. Вървим по улицата и виждаме планините. Това ме успокоява. Сякаш съм у дома. Бих се връщала често в България. Всеки път, когато се върнеш някъде, мястото, малко по малко, се превръща в дом."
"Помня как невероятната публика ни аплодираше и оценяваше високо. Помня и разкошната сграда в която работихме. Хората, които ни посрещнаха бяха много мили. Градът е страхотен. В София има много интересни места, които да видиш. Харесах и храната. Чудесно е, че отново сме тук."
Първата среща на Дъги с именития Фантом.
"Първо видях мюзикълът. Майка ми ме заведе в Лондон. Бил съм 18-19-годишен. Винаги съм знаел за спектакъла, заради уроците ми по музика. След това се явих на прослушвания за роля в него. Първото ми появяваме в мюзикъла бе през 2023-та.
За тази роля се явих на прослушване и на Уест Енд. Мисля, че тогава трябваше да премина през 7 етапа. За ролята в това турне познавах режисьорът Стивън. Той пък знаеше агентът ми. Имаше възможност да бъда заместник на Надим, който тогава играеше Раул. Днес той е в ролята на Фантома. Тогава обаче отидох в Гърция, където замествах Надим, а след това турнето се разви и успях да поема ролята на Раул.
Всеки има своето мнение за героя ми. За някои той изглежда като поредната романтична фигура. Когато обаче чета сценария, аз виждам тези качества на Раул, но и осъзнавам неговата борбена страна. Все пак става въпрос за битката на двама мъже за вниманието и сърцето на младото красиво сопрано Кристин Дайе. Исках да добавя още няколко слоя към героя си. Да бъде както романтичен, така и силен персонаж."
Споменавам, че Дъги е участвал в мюзикъла и на популярния Уест Енд – кварталът в Лондон, приютил в себе си театралния живот на Великобритания.
Вашата сцена е много по-голяма. Поне три пъти по-мащабна от тези в Уест Енд. Там също е голяма привилегия да работя. Атмосферата е страхотна.
Преди Фантомът съм играл в други подобни представления. Например в мюзикълите „Клетниците“ и „Сънсет Булевард“. Точно преди Фантомът бях част и от „Момчетата от Джърси“.
За отговорността да си част от едни от най-големите мюзикъли на нашето време.
"Това, което чувствам като тежест е, че трябва да си отговорен към стандарта на шоуто. Хората имат големи очаквания към него. Да си част от подобен спектакъл е и вокално предизвикателство. Трябва да си готов по време на всяко представление. Особено когато имаш дългосрочни задължения с него. Трябва да се грижиш за себе си. Непрекъснато се питаш дали си здрав. Защото нямаш право да губиш гласа си".
"Фантомът на операта" е многопластова история- до такъв извод стигаме с Дъги Картър.
"Има толкова много персонажи, в които можеш да се припознаеш. Дали ще е със съдбата на Раул или с тази на Фантома – всеки един от нас, понякога се чувства неразбран като него и има желание да бъде приет. За това тази история е вечна, защото публиката силно се свързва с героите".
Често развълнувана от отношенията на Кристин с Фантома, публиката забравя колко важен всъщност е Раул за историята.
"Книгата е много по-фокусирана върху Раул. Разказът там е от неговата гледна точка. Мисля, че за публиката е по-вълнуващо маскираният Фантом да преследва Кристин. Този герой напомня и на Андрю Ллойд Уебър и Сара Брайтмън, която първа влиза в ролята на Кристин. В тази продукция режисьорът ни Стивън връща фокус и върху книгата на Гастон Льору. Раул тук е героят около когото се случва историята."
Още по темата в разговорите на Иван Русланов с Бриджит Костело, Джорджа Уилкинсън и Дъги Картър за "Понеделник вечер".
