В духа на германския шлагер "Алтернатива за Германия" си има песен за изборите в източните провинции: "Германия е нашата родина, заедно ще я направим силна и горда" се пее в песента, която звучеше в началото на всички митинги на крайнодесните.
"Днес ще дойде Бьорн Хьоке и искам да чуя какво има да ни каже. "Алтернатива за Германия" работи по проблемите, които най-много ме вълнуват. И които другите партии, за които съм гласувал в миналото, или ги подминават, или ги премълчават. Ще бъда честен - преди гласувах за християндемократите. Аз съм по-скоро консерватор. Но по времето на Ангела Меркел ХДС отиде прекалено наляво", казва 52-годишният Вернер, участник в митинга.
И Хьоке им каза, каквото събралите се около стотина души в Алтенбург искаха да чуят:
"Ще обърнем миграционната политика с краката нагоре. Това ще отнеме време и в началото ще струва пари, защото трябва да платим много самолетни билети за експулсираните. Но мисля, че си струва да похарчим тези пари! Не искаме икономически имигранти в Тюрингия! Край на социалните помощи за тях!"
Темата миграция е носещата ракета за "Алтернатива за Германия" още преди терористичното нападение в Солинген в края на август, когато 26-годишен сириец без право на убежище нападна с нож и уби трима в центъра на града, а други осем бяха ранени. Бежанците са тема за всички възрасти и прослойки, става ясно и от думите на възрастна дама в Дрезден и нейния 27-годишен внук. Тя е трудно подвижна, на видима възраст човек, преживял войната, под ръка с млад мъж с бръсната глава и черни дрехи въпреки горещите 34 градуса в центъра на саксонската столица.
"Едно време, когато бяхме евакуирани тук, не ни приеха с отворени обятия, както сега приемат бежанците", спомня си възрастната жена. "Страх ме е. Знам, какво беше. Помня Хитлер!"
"Не може тук да идват някакви хора, да им се дава всичко, а баба ми едвам да свързва двата края и да не получава помощ отникъде. Направо ми се повдига! Който не може да се интегрира – да си ходи", изразява позицията си младият мъж и допълва:
"Аз работя в горското. Сега остава да наложат с данъци и собствениците на гори! Гледайте какво става със средната класа – как да не гласувам за "Алтернатива за Германия"? И да Ви кажа – не съм десен екстремист. Но натам ме тикат управляващите. Ето – Зелените искат да изнасяме оръжия… За кого да гласувам?"
Бьорн Хьоке, лидерът на спечелилата регионалните избори в Тюрингия "Алтернатива за Германия" не се притеснява от сравнения с Хитлер. Преди да се впусне в политиката роденият в Западна Германия Хьоке е бил учител по история. Много добре знае, че вдигането на ръка за хитлеристки поздрав и употребата на националсоциалистически послания като "Всичко за Германия" са забранени със закон във Федералната република. И въпреки това ги използва, което му донесе присъда, а службите определиха партията му като "доказано екстремистка" заради системни нарушения на човешкото достойнство, изповядване на антидемократични принципи и отхвърляне на исторически факти от времето на Третия райх. Хьоке обаче продължава да провокира – на предизборна сбирка в Ерфурт в събота присъстващите отново са вдигали ръка в хитлеристки поздрав, полицията започна разследване. Миналия декември наяве излязоха планове на "Алтернатива за Германия" за принудителното изгонване на милиони германски граждани от чужд произход, или както те го наричат: за ремиграция.
В неправителствената организация "Сдружение за демокрация" в Саксония членуват симпатизанти на различни партии, обединени от тревогата, че крайнодесният популизъм е завладял огромна част от населението.
"Притеснява ме, че вече никой не се крие и казва открито, че гласува за "Алтернатива за Германия", а тези, които сме против крайнодесните, сме малцинство."
"Дори сред младежите и децата вече е така. В училище открито викат "Хайл Хитлер" и никой нищо не прави!", казват две от дамите, които участваха в последната сбирка на сдружението преди изборите. Двете са по-скоро десни избиратели, но изразяват съгласие с друг член на сдружението, учител от Дрезден и симпатизант на Левицата, бившата комунистическа партия на ГДР:
"Политическият елит не разбира хората по места. Тукашните хора не ходят в Берлин да се оплакват. Те искат промяна тук. Ремонт на училището, дигитализация – това струва пари, а парите отиват за оръжия за Украйна. За нас няма пари за ремонт на улиците, за нови тротоари. Това си мислят хората тук и затова се настройват срещу чужденците", пояснява Ханес Нойман. Кой знае, може би вчера той е гласувал за изненадата на изборите в Саксония и Тюрингия – за Сара Вагенкнехт. Или по-точно: "Съюз Сара Вагенкнехт". Най-новата партия в Германия и първата, която носи името на лидера си, е на едва девет месеца, наброява по-малко от хиляда партийни членове, представя се за "алтернатива на алтернативата" и вчера обра недоволството на онези източногерманци, които все още се свенят да гласуват за фашистка формация:
"Имам внуци. Сега са на 14, но ме е страх, че ще ни въвлекат в тази война, ако продължава така, и че внуците ми ще отидат на фронта. Страх ме е. Русия не е далеч! Само Полша ни дели. Никога не ме е било така страх от война, както сега. Ако не се беше появила Сара Вагенкнехт, щях да гласувам за "Алтернатива за Германия", защото и те са срещу войната."
Сара Вагенкнехт напусна Левицата и влезе с новата си партия в ролята на пацифист. Води предизборната кампания под мотото: "Мирни преговори между Украйна и Русия веднага", смята Китай за подходящ посредник и отрича желанието на Киев да възстанови напълно територията на Украйна в границите от 1991 година.
"На тази война трябва да се сложи край на масата за преговори. Трябва да сложим край на ескалацията. Германия се въвлича във войната с нови и нови доставки на оръжия – от танкове през изтребители до ракети с голям обсег. Така само допринасяме за разширяването на конфликта", смята Сара Вагенкнехт, която освен темата за войната също като крайнодесните критикува миграционната политика на правителството на Олаф Шолц и изповядва крайнолеви позиции за увеличаване на данъците за супербогатите, заради които политически анализатори я описват като комунистка.
"Не си мислете, че хората на изток носят някакъв ген, който ги прави лесни жертви на екстремизма, бил той ляв или десен. И въпреки това виждате – хората постепенно губят доверие в институциите и вяра в демокрацията, че тя може да разреши проблемите им", отбелязва Щефан Кремер, директор на регионалната служба за защита на Конституцията в Тюрингия, агенцията за вътрешна сигурност. Но може би по-точното обяснение за залитането в двете крайности е на Андре Райнер от неправителствената организация "Сдружение за демокрация":
"Демокрацията е вътрешно убеждение. Но за да живееш пълноценно в демократична държава, трябва да си образован, да познаваш правилата. Тук, в Източна Германия, така и не бяхме научени да живеем в демокрация. Вместо това след промените дойдоха правителства, които често пъти управляваха с хора, които се бяха устроили доста добре по време на режима в ГДР и сега изведнъж изпълзяха от дупките. Това са хора, които преди 89-та уж бяха опозиция, най-често християндемократи, а след промените се настаниха във властта и на практика продължиха да правят това, което правеха и преди: аз съм шефът и ще правите каквото кажа. Ето така работи демокрацията в Източна Германия."
