В тази тъмна стая – камера обскура, се случва диалог между различни светове, казва Никола Венков, антрополог, съосновател на Дуварколектив заедно с Хана Роуз.
"Камера обскура е напълно тъмна стая, влиза светлина отвън, но образът е обърнат. Инсталацията е малко като да живееш в два свята", отбелязва Хана Роуз и прави аналогия със собствения си живот. Тя е художник и арт терапевт, който живее и работи и в България, и във Великобритания.
Никола Венков е от Пловдив, но работи в София. Част от изследванията си провежда в пловдивския квартал Столипиново. С Хана започват да търсят варианти как да започнат да правят нещо от полза за хората, които срещат, извън академичните изследвания и така се ражда социалноангажирано изкуство - с идеята за преодоляване на стени и граници, процес на съвместно създаване с хора от маргинализирана общност.
"Работихме в най-бедните части на Столипиново. Някои семейства там живеят, събирайки от контейнерите и предавайки неща за рециклиране. Искахме да покажем, че дори на такова място естетиката, красивото са нещо важно от ежедневния живот на хората", коментира Венков.
По думите му, в Дуварколектив се опитват да създават мостове между различни светове.
Мобилността сега ни се показва по най-добрия начин. Българите са пръснати из цяла Западна Европа. Това не е лек процес, който всеки трябва да преодолее. Хана е привилегирован емигрант, но дори за такъв тип пътуване плащаш цената, изтъква Никола Венков.
"Инсталацията говори за тези напрежения и борби между различните светове."
"Когато живея по-дълго в Англия, имам чувството, че много неща ми липсват и че нещата са по-добре в България. Когато съм в България, мисля колко много неща има в Англия, които са ценни за мен", споделя Хана Роуз.
Повече по темата чуйте в звуковия файл.
