Емил Джасим е учител по история, образователен експерт и анализатор на процесите в Близкия Изток. Създател е на ученическата платформа за тийнейджърски каузи "Репортийн". Участник е в множество проекти, свързани с квалификацията на учителите и въвеждането на иновативни образователни методи. Автор е в редица интернет и печатни издания, сред които списание L’Europeo и Club Z, човек с отношение и личен граждански ангажимент към съдбата на България. На днешния празник на Съединението, той бе гост в предаването "Радиокафе".
"За мен това е може би един от двата най-важни български празници, истински достоен национален празник, редом с 24 май, защото на този ден честваме силата на българския дух. Защото нашите прадеди са били буквално сами срещу целия свят и малко след Деня на Съединението, който е един от малкото примери за безкръвна революция, заплащат с кръв, водейки войната срещу Сърбия, когато тя вероломно (чупи вярата) и напада България, докато българската армия е на границата с Османската империя" посочи историкът.
Той припомни подвигът на българските войници, които защитавайки семействата си и децата си на марш без да спрат стигат от границата с Османската империя на югоизток, до границата със Сърбия.
"Тук не говорим само за подвиг на духа, това е физически подвиг, но той би бил напълно невъзможен, ако зад това не стои наистина огромен дух", подчерта Емил Джасим.
Откъде идва този дух?
"За мен той има наистина древен корен, но за него много допринася това, което прави Възраждането в трите си направления – с борбата за новобългарска просвета, борбата за независима българска църква и борбата за политическо освобождение и независимост. Тези три направления успяват да формират една идентичност на хора, които ценят свободата повече от хляба. Няма революция в Европа, в която някой да постави свободата по такъв начин – над хляба", изтъкна той.
Свобода или сигурност – два казуса винаги в противоречие в човешките общества, избор между едното или другото, но свободата не носи със себе си сигурност, поясни Джасим.
По думите му оттам идва странното, но разбираемо разочарование от демокрацията в наши дни.
"Защото хората си мислеха, че живеейки в сто процента лъжа, трудност и подлост в рамките на комунистическия режим, изведнъж ще започнат да живеят в стопроцентова истина, пък то не е така – свободата не обещава нищо никому" допълни той.
Данните на актуално проучване сочат, че 64% от българите предпочитат да живеят в страна със западна либерална демокрация, 28% в страна с либерален режим, 9,4% за тази година и 10 за миналата, предпочита да живеят в комунистическа страна, а близо два процента биха живели в страна с военен режим. 5% - не могат да преценят, тоест близо 36 процента от българите не харесват това, което имаме, не харесват демокрацията и биха живели в авторитарен, диктаторски режим.
Какво би казал на тези хора?
"Да започнем с това – в една свободна държава има място за всеки. Те имат различно мнение поради някакви причини, но не са по-малко българи. Нужно е да търсим начин да разговаряме с тези хора, но не да ги заклеймяваме. Според мен е хубаво да се говори, да се говори много за това, какво представлява свободата и нейните аспекти какво означава правото на свободно придвижване, което имаме в рамките на ЕС, както на хората и на идеи, стоки и капитали, какво означава гарантираното в Конституцията право на съвест, което право на собствена съвест е велико достижение, имаме нужда от повече смирение, за да разберем тези, които имат друго мнение, също и да си напомним смисълът на думата "родолюбие", бе категоричен в позицията си историкът и анализатор, Емил Джасим.
За същността на празника, за обединението и това, което ни прави силни днес и какво би трябвало да "съединим" - може да чуете позицията на учителя Емил Джасим в звуковия файл.
