През годината населеното място е пусто. На 6 септември обаче оживява, защото освен празника на Съединението, тогава се провежда ритуал войнишка служба в памет на загиналите от селото над 30 мъже. Техните имена са изписани на реставриран и добре поддържан паметник в центъра.
"На мен възрастни хора са ми казвали – цялото село беше почернено 1918-а година", казва 84-годишният бивш геолог, геодезист и запален краевед Благой Анастасов.
В началото хората почитали своите загинали близки по махали и родове. След това, с отварянето на училището през 1924 г. то станало естествен център на възпоменанията, до 50-те години. След това традицията прекъсва и е възстановена през 2002-ра година, разказва Анастасов.
Той се шегува, че сега в селото постоянно живеят "три млади двойки, на средна възраст около 80 години". Има и приходящи, основно през лятото.
Изследователите свързват село Кутугерци и с богомилството. Следи за селото има и в дервишки документи от 16 век. След Ньойския договор то остава в българските предели, като граничната бразда е минавала до черквата.
Чуйте повече в звуковия файл.
