Англицизмът "инфлуенсър" значи "човек с влияние". Думата свързваме днес с виртуалното и с маркетинга, но забравяме, че субектите на влиянието и следващите ги, тоест последователите им, са съществували в човешкото общество винаги – и за добро, и за лошо. 
Сократ и Ницше, Толстой и Кант, нашите Вазов и Дънов – пророци и писатели, идеолози и политици – те учат и водят, но последователите им пълнят или изпразват от съдържание посланията им чрез участието си. Дали е достатъчно да си красив и с чар, за да продаваш козметика и прахчета, както е днес, и може ли това да увреди последователите ти, а и тебе?
За големите фигури, повеждали света и към добро, и към лошо с идеите, политиката и изкуството си, говорим с Едвин Сугарев, проф. Цветан Теофанов, Митко Новков и Деян Енев.
Инфлуенсъри в този дух са и хора като Ганди, като Линкълн, но и като Хитлер и Мусолини.
Цветан Теофанов, автор на книга за феноменологията на образуване на култа около пророците, фиксира вниманието ни към сферата на религиозното. Едвин Сугарев подчертава отличията между идеолозите от миналото, и днешните инфлуенсъри, които просто търсят по бърз начин да бъдат наети за маркетингови проекти. Деян Енев споделя опита си от срещи с хора, които четат негови и чужди произведения, и формулира начините на връзка между автор и читатели. Митко Новков пък разказва за имена като Фройд, Фуко, Борхес, Платонов и др., обекти на есеистичната му книга "Вслушвания", и подчертава огромната отговорност, която носи авторитетът пред последователите си – както в миналото, така и днес.
