Септемврийските дни на България – време на обществени диспути, мнозинства и малцинства, минало и бъдеще в ситуация на ценностни разминавания. Разговаряме в "Нашият ден" със социалния педагог, фокусиран върху правата на човека, Станислав Додов.
По думите на Додов живеем във време, в което има големи разминавания между публичното говорене и ежедневния живот. Реалните проблеми не стигат до медиите, заглушени от изкуствено създадени страхове и спорове. Додов посочва като пример безводието, което не спира да мъчи голяма част от страната, но не предизвиква обществен скандал за сметка на други проблеми.
"Протестът се поизчерпа като форма на несъгласие.", смята гостът и пояснява, че протестната форма на недоволство има смисъл заради своята численост, но вече никой не се занимава с числа.
Според Додов е необходимо хората да пресичат своите дневни редове, да срещат истинските вълнения и проблеми на околните – отвъд онова, което ги облъчва през екрана.
"Политическият елит все повече работи с дълбоките хорски страхове.", подчертава гостът.
Чуждестранни агенти и хора с нетрадиционна сексуална ориентация – това са изфабрикувани призраци с цел да повярваме, че нещо чуждо и опасно ни заплашва, по думите на Додов.
Социалният педагог насочва фокуса на разговора върху бруталното, по неговите думи, социално неравенство у нас. Докато 1/3 от населението живее с под 2000 лв. на месец, една шепа хора получава милиони.
"Няма как тези хора да се срещнат чисто материално, да се озоват в едно пространство.", изтъква Додов, според който единственото опасно малцинство е това на икономически най-богатите.
Изходът от критичната ситуация се корени в едно различно политическо представителство, което би могло да осигури социална сплав и свързване между хората, по думите на Додов.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
