На 14 септември Църквата отбеляза Въздвижението на честния и животворящ кръст Господен. Преди Христос кръстът е символ на безчестие и позорна смърт. Със страданията и изкупителната Си жертва Спасителят освещава кръста. След Неговата смърт кръстът вече е символ на жертвена любов и победа над злото. А на 17 септември се отбелязва денят на св. Вяра, Надежда, Любов и майка им София.
Според св. ап. Павел вярата е "жива представа на онова, за което се надяваме и разкриване на онова, що се не вижда”, За вярващия човек тя е увереност в невидимото, като във видимото и в очакваното като в настоящето, защото отново по думите на христовия апостол: "Който дохожда при Бога, трябва да вярва, че Той съществува”, а това от своя страна е предпоставка за стремеж към Него и условие за общение с Него. Вярата е необходимост не само в религията. Как можем да си представим бъдещето без вяра?
Естествено след вярата идва надеждата. Оная надежда, която ни крепи през целия ни живот от люлката до гроба. Надеждата, че доброто ще се възцари на земята, че собствената ни болка ще отмине с отиващата си нощ. Надеждата, че децата ни ще живеят в един по-съвършен свят. Тази надежда за християнина е свързана с упованието на нашето сърце в Бога, с увереността, че Той непрестанно се грижи за нашето спасение и ще ни дари обещаното блаженство.
Само вяра и надежда без любов и добри дела не са достатъчни за спасението на християнина, защото "който не обича брата си пребъдва в смърт”. Истинската любов е придружена с добри дела, или по-точно казано, добрите дела са свидетелство за любов.
Между двата празника заедно с проф. Георги Каприев, преподавател във Философския факултет при СУ "Св. Климент Охридски" разговаряме за кръста между вярата, надеждата и любовта.
