Определено да, а защо в "Изотопия" разказа Лиляна Василева, докторант на ИБЕИ-БАН (Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания, Българска академия на науките).
Лиляна в студиото на "Изотопия". Снимка: Иван Нотев
Именно тя решава да смени професията си след близка среща с дъждосвирците, за да ги изучи и да подпомогне опазването им.
Как така?
"Много изведнъж, може би като доста неща в живота. Бях на гости в Султаната Оман и още с излизането от града имах чувството, че съм отворила вратата на National Geographic, попаднах в детските си мечти. Навсякъде пейзажи, които страшно много ми харесват, с безкрайна брегова ивица и не толкова за изненада, колкото за страхотно приятно преживяване – хиляди дъждосвирцови птици, от най-различни видове, които (освен през деня) са и нощно активни, и когато се хранят, издават звуци."
Усещането е пъстро, много птици наведнъж си говорят, при това – докато са гладни.
Снимка: Биляна Конакчиева
"Прекрасно преживяване. В страната е разрешено, надявам се и до ден днешен, човек да палаткува без особени проблеми заради номадите, за които се смята, че имат право да се приютят, където ги застигне нощта. Беше омайно – да изкараш нощта сред звуците на тези птици и всъщност това (много емоционално) действително преобърна живота ми.
В по-младите си години съм завършила "Ботаника и лечебни растения", след това животът ми се промени донякъде, но с това пътуване нещата коренно се обърнаха и си казах: "Искам да направя нещо за опазването на тези птици, доколкото е възможно, в родната ми страна, да ги изучавам, да се приближа още повече към тях". Проучих и взех решение, че ще посветя следващите години на докторантура", разказва Лиляна.
Връща се към биологичните си научни корени, явява се на конкурс в БАН и го печели. Изследването ѝ е върху част от дъждосвирците по българското Черноморско крайбрежие.
У нас има над 50 вида дъждосвирцови птици. Някои са по-дългокраки, други – по-дългоклюни, трети са по-дребнички и с бързи крачета. "Ако сте виждали по плажа на групи да тичат пред вълните, като ги застигне вълната, бягат пред нея, това са трипръстите брегобегачи.
Трипръсти брегобегачи. Снимка: Лиляна Василева
Много са чевръсти и забавни. Разпространени са почти в цял свят, мигрират. Основна характеристика на повечето от видовете е, че мигрират на много големи разстояния, между 7 000 и 11 000 километра в едната посока. Между Арктика, където гнездят, и зимовищата си могат да изминат тези разстояния някой път на един дъх, без да кацат някъде, за да почиват."
В България всички дъждосвирцови са защитени по Закона за биоразнообразието. Най-уязвими са гнездящите птици. Страдат от човешкото присъствие и някои хищници, особено тези от птиците, които гнездят по плажовете. Дори разходка по брега с кучето може да застраши бъдещото поколение. Яйцата са камуфлажни, обяснява Лиляна и допълва, че гнездата също се различават трудно. "Много често гнездото е просто ямка в пясъка или между камъните. Не си представяйте гнезда като на пойните птици, ювелирно изградени. Обикновено по 4 яйчица имат, изпъстрени, за да се сливат с околната среда и да не са различими за хищниците."
Какво ще се случи, ако дъждосвирците изчезнат?
Разсъждаваме в контекста на последния доклад "Жива природа" на WWF, според който сме изправени пред най-стресиращите данни от 1970 г. (откакто се правят изследванията за доклада и се трупат данни от цялата планета): 73% от популациите на гръбначните животни изчезват.
"Това е много притеснителна информация. Няма как да останем хладнокръвни. Една от основните причини за изчезване на биоразнообразието е загубата на местообитанията. В доклада са посочени също инвазивните видове, които са по-конкурентоспособни и могат да изместват дивите местни видове, отрови и заболявания.
Снимка: Светослава Петрова
Конкретно за птиците, с които се занимавам: в България хората няма много да разберат какво са загубили, защото те се хранят основно с животинска храна, с безгръбначни. В Холандия, където миди се събират за хранителните нужди на човека, човекът съвсем пряко се конкурира с дъждосвирцовите птици, които се хранят със същите миди. Холандците от много дълги години изследват техния хранителен спектър и поведение.
Това са едни от най-напредничавите учени в тази сфера. Подозирам, че част от мотивацията идва от това, че се конкурират с тези птици, които в огромни количества мигрират и зимуват в тяхното море. При нас те са много по-малко, не се конкурираме пряко за техните хранителни ресурси, така че няма да се усети (хипотетичното им изчезване – бел. ред.) от човешка прагматична гледна точка."
Въпреки че на места птици и хора се конкурират за храна, птиците са много важни за нас, защото подпомагат разпространяването на семената на растенията, с което възпрепятстват стар проблем – изчезването на растителни видове и опустиняването. Терминът за този процес е "зоохория", казва Лиляна. Става дума за сочни плодове и семена, които животните намират за вкусни и с удоволствие пренасят. Такава е адаптацията на растенията, да бъдат интересни за техните преносители. Макар и рядко, дори птици като дъждосвирците участват в преноса, нищо че ядат безгръбначни.
"Известно е в други части на света като Арктика, където има малки плодчета по време на техния гнездови период, намирана е и растителна храна. Предстои ни публикуване на научна статия, в която разглеждаме хранителния спектър на сребристата булка, за момента тя е главният герой в моята работа.
Сребриста булка. Снимка: Лиляна Василева
Чрез молекулярни методи изясняваме с какво се храни на българския бряг по време на есенната и пролетната миграция. Основно се храни с животинска храна, съвсем малко растителни остатъци бяха намерени в пробите. С колегите смятаме, че може би са вторично намерени, че не е търсила активно растителна храна, а по-скоро в насекомите или другите животни, по тях е полепнал полен или семенца."
Снимка: Светослава Петрова
Освен тревога, в науката има и вдъхновение. Като примера на проф. д-р Бернхард Гжимек, който е повлиял и на Лиляна.
"Той е един от най-сериозните и големи природозащитници на 50-те и 60-те години на ХХ век. Моето поколение биолози и по-възрастните от мен сме отрасли с неговите книги. Има и предавания, телевизионни, навремето не съм имала късмета да ги гледам, майка ми твърди, че са великолепни. Всеки, който иска да се свърже с природозащитната си жилка, може да се обърне към тях.“
Чрез работата на учени като проф. Гжимек и популярното ѝ обяснение ще разберем „какъв е смисълът да има и други същества на този свят освен нас, хората. Малко да свием егоизма си и да видим, че не сме единствени и светът има нужда и от останалите, а и ние имаме нужда от останалите, всички сме свързани в едно."
Изображението e генерирано с Midjourney
Стъпката към промяна, лесна като птича песен
"За мен това се оказа, за Леонардо ди Каприо, който е един от финансиращите WWF, много известен актьор, какво се е случило за него, за да дава част от средствата си, да го интересува защитата на дивата природа?"
Вероятно "спусъка" може да натисне и някое от животните в Музея по зоология на Университета в Кеймбридж, където отскоро можем да разговаряме с 13 вида, някои от тях вече изчезнали като птицата додо.
"Ааа, музиката… По мое време танцувахме на ритъма на гората... Шумолящите листа, нежното полюшване на палмовите клонки и далечните звуци от близки нам същества. Ако трябва да си представя какво днес се доближава до същността на това спокойствие, вероятно ще е нещо леко и утешаващо", казва тя на Джак Ашби от музея в репортаж на АР.
Животните, обучени да разговарят чрез изкуствен интелект, могат да бъдат питани за всичко. Джак например се вълнува от екзистенциални теми: какво е да си птицечовка?
"Като да танцуваш на най-еклектичната природна симфония. Представи си, сетивата ми са изострени под вода. Настроена съм към електрическия шепот на реката и откривам същества, скрити под повърхността", отговаря птицечовката.
Лиляна не задава въпроси на дъждосвирците, по-скоро ги слуша. Пита сама себе си какво е да прелиташ огромни разстояния, за да създадеш и отгледаш деца, а след това да се връщаш обратно към корените си. "Струва ми се огромна саможертва и огромен риск, много по-голям, отколкото ние, хората, имаме, за да отгледаме децата си."
Разговорите с музейни птицечовки, хлебарки и панди са симпатичният начин хората да се замислят за природата, но научните данни стават все по-стряскащи.
Не е ли късно за симпатичните природозащитни подходи?
"За мен данните са изключително тревожни. Те не са от този доклад, постепенно нарастват числата за изчезнали популации на животни, като тук става дума само за гръбначните, а всички останали, които са много повече? Все още има непознати видове в биоразнообразието, които са не по-малко важни от гръбначните. Най-вероятно нямаме идея с какви скорости изчезват те. Всяко същество е брънка от всички процеси на тази Земя.
Изображението e генерирано с Midjourney
Изчезвайки едно или две от тях, се чупи веригата и от там се променя цялата екосистема. Ние сме изключително зависими от тях. Нещата са стряскащи, няма какво да се залъгваме. Проблемът е, че когато се мине едно ниво на намаляване или изчезване на популация, няма връщане назад."
Не е лишена от логика и хипотезата, че за човешкия вид също може да настъпи т. нар. повратна точка.
Жена дъждосвирец?
Не, не е Лиляна. Казва се Лаел. Оприличаваме я на сребриста булка или трипръст брегобегач, защото досущ като дъждосвирците мина хиляди километри в името на своята голяма цел.
Това лято Лаел Уилкокс измина 29 169 км. за 108 дни, 12 часа и 12 мин. Стана най-бързата жена в света, обиколила го с велосипед. В рекорда ѝ има скромна българска следа: Лаел се подсили за дългия път с баница, лично приготвена от Лили.
Вая, Лиляна и Милена с Лаел Уилкокс в София! Снимка: Милена Тодорова
"Това е прекрасна случка. Лаел Уилкокс е ултравелосипедистка от Аляска, която се движи само с колело и е открила, че това е най-добрият начин за придвижване за нея. Започва да се състезава в Америка във велосипедни състезания за свръхиздръжливост и е една от най-известните жени в тази сфера. Напролет разбрах, че е решила да започне тази обиколка на света. (...) За мен огромното учудване беше, че маршрутът ѝ минава през нашата родна България и тогава вече нещата избухнаха.
Започнахме организация. Най-хубавото беше, че тя е обявила преди да тръгне, че би се радвала хора да покарат колело с нея и да я видят, да я приветстват. Движи се с GPS-устройство, което показва почти в реално време къде се намира и къде може човек да я причака по пътя, при което се организирахме с моите приятелки и с голямата ми дъщеря. Казах си: "Не мога да правя хубава погача и да я посрещнем с хляб и сол, но мога да правя хубава баница."
Баницата беше изпечена, перфектно (според мен) изглеждаше, подготвихме се, отидохме да я чакаме на мястото, което си бяхме избрали, и тъкмо да си извадим плакатите, тя профуча покрай нас с още няколко човека. "Какво беше това?! Това ли беше?!", супер разочаровани си казахме, "Не, не може да бъде!". Яхваме колата, електрическа малка количка с много красив оранжев, искрящ цвят, и започваме да преследваме групата.
Изравняваме се с тях и им казваме: "Имаме баница за вас!". Слава Богу, човекът, който ги придружаваше, беше българин, разбра за какво говорим, преведе им и ни направиха среща на площада пред катедралата "Св. Александър Невски", където ги очакваше екипът им. Видяхме се там, баницата беше дегустирана и успяхме да си поговорим, беше адски вълнуващо. Аз и сега се вълнувам, докато го разказвам, това е един от моментите ми в живота, в които предприехме някаква лудост, но такава радост и такъв ентусиазъм ни донесе! Сега, като се сещаме от време на време, се изпълваме с положителна енергия.
Операция "Баница" завършва успешно! Снимка: Милена Тодорова
Тази жена имаше страхотна мисия заради това, че хора се присъединяваха към нея в целия свят (...) от най-различно потекло, възраст и социални слоеве. Всеки, който знае за нея, се радва, вълнува, присъединява. Деца, възрастни хора отиваха, кой каквото може носи да я посрещне. Това ми се стори страхотно пътешествие на мира и обединение на хората от цял свят.
Толкова простичко нещо: да караш колело и да обиколиш света – огромно геройство. За такова кратко време, слава Богу, нямаше никакви здравословни и технически проблеми и успя да завърши даже два дни по-рано, отколкото бяха предвидили", привършва разказа си Лиляна.
Не сме далеч от мисълта, че е заради баницата.
Снимка: Вая Ежова
Цялата история чуйте в звуковия файл.
