Aбре Илия, луда гидия, що яздиш коня през нашето хоро. А пък Илия тихом думаше: - Мъри, Тудорке, мъри, Тудоро, моя изгоро, моя изгоро. Аз яздя коня теб да видя, щом не та видях, сън не ми идва. Твоите очи - черни череши, твоите вежди -..
