На 24 юли отбелязваме 170-годишнината на родения във Виена чешки историк, славист, библиограф и почетен член на Българската академияна науките. Той е син на историка Йосиф Иречек и внук на бележития славист Павел Шафарик. Завършва история във философския..
На 24 юли се навършват 170 години от рождението на Константин Иречек, младият чешки учен, написал първата академична история на страната ни и допринесъл за изграждането на следосвобожденска България. Повечето от нас свързват името му най-вече с..
В края на февруари преди 125 години излиза прословутата статия на Константин Иречек, в която той споделя свои наблюдения върху политическия живот в България и върху характерни тогава черти на българите. Днес психологът и университетски преподавател д-р..
Младият чешки дизайнер Томаш Стари изобрази портретите на двама чехи, които са пряко свързани в българската история - Константин Иречек и Йосиф Вацлав Шнитер . През 70-те години на 19. век, Иречек става министър на образованието и..
„България е с население 2 милиона души, което е разделено на три групи: бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри.” Това е един от вечно актуалните цитати, чийто автор е роденият на днешния ден през 1854 г. Константин Иречек...
Може би трябва да се осъзнаем, че в развитието на България дял имат мнозина братя-славяни, привлечени тук точно от идеята и усещането за общославянска солидарност и желание за помощ и подкрепа. Една от най-известните фигури сред тези наши будители след..
„В моето становище няма политически акцент, всичко е свързано с правилното управление на общинската собственост, която следва да се управлява по такъв начин, че да носи приходи на Община Стара Загора, т.е. да се управлява целесъобразно“ , така..
Онзи ден, на 3 април се навършиха 137 години от заседанието на Учредителното събрание, в което депутатите избират София за столица на Княжество България. Годината е 1879. През същата година Константин Иречек пристига в София, където става главен секретар..
„България е с население два милиона души, което е разделено на три групи: бивши, настоящи и бъдещи министри”... Така пише в своя „Български дневник” в края на деветнадесети век един чешки историк, оказал се за определен период от живота си и български..
