Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

170 години от рождението на слависта и българист Константин Иречек

Снимка: архив

На 24 юли  отбелязваме 170-годишнината на родения във Виена чешки историк, славист, библиограф и почетен член на Българската академияна науките. Той е син на историка Йосиф Иречек и внук на бележития славист Павел Шафарик. Завършва история във философския факултет на Карловия университет в Прага и през 1876 г. на 22 години защитава докторат на тема "История на българите". Още тогава издига тезата, че славянството никога не ще забрави, че българската литература е най-старата славянска писменост. Издаден е едновременно на чешки и немски език, и на руски през 1878 г., като претърпява няколко български издания. Това е първото обобщаващо научно изложение на българската история. Тя обхваща периода от древността до 1875 г., но Иречек продължава да работи по темата до смъртта си. В отделен том "История на българите" (1939 г., посмъртно) са издадени неговите многобройни бележки, допълнения и нови материали. Безценни за българската историография са също и неговите трудове "Пътувания по България" (1888), "Княжество България" (1891), "Военният път от Белград за Цариград и балканските проходи" (1877).

Константин Иречек е професор е по история в университета в Прага от 1884 и във Виена от 1893. През 1879-1884 г. живее в България и участва дейно в културния живот на страната. Дописен член е на Българското книжовно дружество (1872), член на Привременния управителен комитет (1882-1884), редовен член (1884) на Българското книжовно дружество. Главен секретар е на Министерството на народното просвещение (1879-1881), министър на народното просвещение (1881 – 1882), председател на Учебния съвет при министерството (1882-1884) и директор на Българската народна библиотека (днес Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий") в София (1884). От 1893 г. е съветник при австро-унгарското правителство по въпросите за Балканите.

Нему принадлежат често цитираните думи: "Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо“. Те записани в неговия "Български дневник". Двата тома са цензурирани и предизвикват голям скандал, отбелязва БТА. В своя "Дневник" Константин Иречек разобличава редица спекулации, заговори и любовни интриги и свързаните с тях имена. В него се срещат прикрити с чужд език драстични изрази или цинични думи, загатнати само с първите букви. Особено крайни са обобщенията за чертите на българина: "За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата".

Негови откровения за българския манталитет и до днес се цитират: "В България има една партия – тия, що са министри, и тия, що искат да станат такива"; "Българите никого от своите не оставят да се издигне, всичко повалят на земята"; "Какво представлява опозицията? Естествен отпор на полуобразована страна срещу европейския административен ред"; "Тази нощ изгоря сградата на Народното събрание. Историческо помещение, в което Стамболов ораторстваше, Каравелов ревеше, Балабанов плачеше, Славейков спеше, Горбанов беше бит, а мнозина други изглупяха".

Съставил: Иво Иванов

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Селище на куманите откриха край крепостта Ряховец в Горна Оряховица

Селище на куманите откриха това лято археолози от Историческия музей в Горна Оряховица при проучванията на средновековен некропол, източно от тракийската крепост Ряховец, предаде кореспондентката на БНР Здравка Маслянкова. Археологическият обект е..

публикувано на 21.07.24 в 11:01
Прокламация за началото на въстанието във Втори Битолски революционен окръг, не е нужно да се коментира на какъв език е написана. Македонският още не е бил дефиниран през 1903 г.

Преди 121 години в Македония избухва Илинденско – Преображенското въстание

На 20 юли (по Юлиански календар) 1903 г. македонските българи грабват оръжие, за да поправят една историческа неправда, причинена от Берлинския конгрес през 1878 г. Разпокъсването на българското етническо землище след Руско-турската освободителна война..

публикувано на 20.07.24 в 15:43

Свети пророк Илия – Божият избраник

На 20 юли, в разгара на най-горещите дни, православната ни църква чества паметта на старозаветния пророк Илия. За почитта на народа ни към Божия угодник свидетелстват множеството православни храмове на негово име, където от незапомнени времена се..

публикувано на 20.07.24 в 06:05