М ного, много отдавна високо в планината живеело малко човече на име Ямпс. Къщурката му се намирала на малка полянка, обгърната от боровинкови храсти. Имал си и кладенчe с кристалночиста планинска вода. Човечето много обичало да пътува..
И мало едно време една гъсеничка. Тя по цял ден си пълзяла по дърветата в гората. Гъсеничката била много любопитна и непрекъснато задавала въпроси за всичко и на всички, затова я наричали Любопитка. Един ден, тя чула животните да си говорят, че..
Т ръмпет е малко, сладко и любопитно слонче. Не бе ходил все още на училище. От неговите приятели знаеше, че това е много забавно място, защото там научаваш различни и интересни неща. Много се вълнуваше, когато настъпи първият учебен ден...
Е дно зайче на име Тропчо си подскачало в горичката и видяло таралежа Боц. - Отивам за гъби и круши – казал таралежът. - Аз пък отивам за дърва – отговорил заекът. Таралежът видял една червена гъба и побързал да я опита. В миг му..
Петя котенце рисува, уж ще и позира, а не слуша и лудува. Тя се смее и се забавлява, ала вкъщи мацаница става. Котето боичките обърна в цветен хаос всичко се превърна. После то боичките размаза, даже ноктенцата си показа. Всичко в..
О ще когато бях много малък се запознах с една прекрасна фея, която идваше при мен всяка вечер преди да заспя. Аз винаги я чаках с огромно нетърпение. Познавах я, но не знаех как се казва. Веднъж я попитах и тя ми отговори с усмивка, че се казва..
Р еките не пият от водата си. Дърветата не ядат плодовете си. Цветята не ухаят за себе си. Животът за другите е закон на природата. Всички сме родени, за да си помагаме. И не е важно колко е трудно. Животът е прекрасен, когато си..
В един необикновен град, на една необикновена улица, в необикновена къща, живееше необикновено дете на име Николая. Тя много обичаше да чете книги и не просто обичаше, а четеше така, все едно света около нея не съществуваше. Ники прочете всички..
Светът е изтръпнал, притихнал и ням хората свити, крият усмивките си, затворници на постъпките си от страх жадуват за слънце и за мечтите си. Пандемия, вирус-животът е спрял в окопи са превърнати къщите ни небето високо е, Земята в печал къде..
Л уната днес ми се разсърди зад облака нацупено се скри. Защо ли? Дали не я обидих, с моите объркани мечти. Нощем с нея обичам да говоря, да шепна думи в тишина, да потъваме в забрава, аз и тя, Луната предобра. Тих съдник ми е в лошите..
