Значението на храната в юдаизма

публикувано на 22.03.19 в 16:15

Храненето, храната и кулинарията, са много важна част от еврейската култура и традиции

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В тези пет дни в предаването “Радиоприемница” говорихме за храната като начин на живот и култура, храната в различните религии и общности. Днес се посвещаваме на вечните закони в юдаизма и прекрасните традиции в храненето на евреите.

Храненето, храната и кулинарията, са много важна част от еврейската култура и традиции. Почти няма празник или специален случай, в който да не се включва празнична трапеза и специфични за този ден ястия, разказва Максим Делчев, образователен директор на организацията на евреите в България “Шалом”. Според него правилата в кулинарията не са ѝ навредили, а са я направили по креативна.

Има две разклонения на еврейската традиция - едното течение са т.нар. ашкенази - евреи, които в един период са били съсредоточени в Германия, а след това се пренасят към Полша, Русия, Прибалтика. Вторият клон са т.нар. сефарадски евреи, които напускат Испания 1492 г. след Алхамбрайския декрет (на испански: Decreto de la Alhambra) или Едиктът от Гранада - указ на Фердинанд II Арагонски и Изабела I Кастилска за изгонването на евреите.
Тези два клона имат разлики в ритуалите и в начина на приготвяне на храната. Евреите в България са предимно сефарадски и кухнята ни е свързана с техния начин на хранене. Преобладават тестените и сладки неща. Патладжанът е много използван. При евреите, чрез песните кулинарията влиза и във фолклора.

Винаги оказва влияние и местната кухня. В нашата традиция има малки тестени соленки със сирене или картофи, наречени “борекас”. Ако се погледне името обаче - то много прилича на бюрек, а външният му вид е като на малка баничка. В Израел в момента тези “борекас” са много популярни. Това е българската следа в кулинарията на Израел.

На първа пролет евреите празнуват Пурим. Това е най-веселият ден в календара и включва множество сладки неща, които се подаряват главно на децата. Най-специалният, от кулинарна гледна точка, е празникът Песах, който ще се проведе след около месец. Това е празникът на изхода на евреите от Египет. По традиция тогава се яде специален хляб, наречен “маца”, който представлява много тънък безквасен хляб и в рамките на осем дни се приготвя по различен начин - на супа, пържен сладкиш “буроликос” и др.

Според еврейските религиозни закони има определени храни, които се избягват. Според един такъв закон месни и млечни храни не могат да консумират заедно. Рибата пък не се счита за месо. След създаването на държавата Израел, има развитие и на еврейска близкоизточна кухня. Така на еврейската трапеза се появява и хумусът, както и фалафелите.

В юдаизма много точно е описано какво може и какво не може да се яде. Могат да се консумират всички домашни птици, повечето риби и бозайници, които са чифтокопитни и преживят храната си. Всички знаят, че за евреите свинското месо е забранено, защото не отговаря на условията, но и заекът по този закон, не е кашерно животно. Камилата, която се среща често в Близкия изток и се консумира от другите етноси, също не е кашерна. Другите закони са свързани с това млечни продукти да не бъдат смесвани с месни продукти. Няма причина за тези принципи на хранене независимо, че някои от ограниченията съвпадат с разделното хранене.

Според законите на юдаизма животните се колят от шухет - специална фигура във всяка еврейска общност. Това е, защото има специален начин за заколване на животното като целта е да не изпитва стрес и страдание. Шухет използва много остър нож и с два прореза, на специално място, прекъсва сънната артерия и животното продължава да е живо, не усеща болка и заспива спокойно. През последните години има дори етичен кашер, касаещ начина на отглеждане на животните, като целта отново е уважение към живота на животните.

В края на всяко хранене, евреите обикновено пият кафе или чай. Като дори за напитките има правила, например кафето не може да бъде с мляко. При виното също има много правила. То е специално наблюдавано от духовен човек, за да отговаря на кашерните изисквания.
Мастиката е любима алкохолна напитка на евреите от Балканите. Дори се смята, че най-доброто узо в Солун се е правело в мазето на главния равин и е носело специален печат. Това е така, защото за обработката на анасона няма специални правила, както при обработката на гроздето и затова евреите не пият ракия.

Интересен факт е също, че евреите посрещат шабат винаги в компанията на гости.

Хубавата, чиста храна, може да бъде полезна не само за тялото, но и за душата, казва Делчев. Самото ядене в еврейската традиция много често е и ритуален акт и обикновено започва и завършва с благословия. Това много често ни кара да се замислим за храната, която стои на масата ни и за всички хора, които са свързани с нея.

Последвайте Радио София и в Instagram. Харесайте и страницата ни във Facebook.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Значението на храната в юдаизма

Специалисти по здравни грижи ще има достатъчно, ако професиите станат привлекателни за младите

Христо Панчугов: Не може да има две ДПС-та. Пеевски ще направи своя партия-корпорация

Менеа представи новата си песен Weight of the World

Българка получи международен приз за романа си "Мръсни дни"

Какво трябва да знаем при ремонт на жилището

Обмисля се създаването на климатичен хъб

Горещо, с възможност за превалявания в отделни райони

Google Maps с нововъведения

Да не омаловажаваме рисковете от топлинен стрес! Как да се пазим в жегите?

За хората със светли очи слънчевите очила са задължителни през лятото