Замърсен ли е въздухът на София?

Според твърдение на еко организацията “За земята”, станциите на ИАОС са поставени на места, които не дават адекватна представа за замърсяването на въздуха от трафика. Сиджимов коментира:

“Съгласен съм, че нещата трябва да бъдат наистина проверявани, да се следи да има добър контрол, да се замисляме над всички такива доклади, които излизат, да ги коментираме, но да твърдят, че няма достатъчно станции и не е адекватен контролът, разбира се няма да се съглася. Защото ние сме изпълнили абсолютно всички изисквания, които има по европейските директиви, националното законодателство, така че да имаме една обективна представа за това, какво е състоянието в цялата страна, в населените места. Изпълнени са изискванията такива, каквито трябва да бъдат”.

Той коментира още, че има специална директива и наредба за това къде се разполагат станции, на какви места, с какъв обхват трябва да бъдат, на колко хиляди жители и т.н. Освен това каза, че предвид автопарка у нас и трафика е твърде утопично да се мисли, че може да има нормална среда за живот.

“Здравето винаги трябва да е приоритет във всички наши решения, които вземаме и това и правим. Но все-пак това, което ние трябва да направим е да кажем какво е реалното състояние на базата на обективни индикатори”, каза заместник-министърът. Той допълни, че да се използват данните за официални доклади и доклади до ЕК за сега няма да стане, тъй като трябва да се получи реално сертифициране на този метод и той да бъде официално използван.

“Държавата ще направи всичко необходимо за да се създадат условия за изграждането на подходяща среда, но огромна е и ролята на общините. Ние непрекъснато се опитваме да им даваме възможност те да участват в проекти и програми, с които да облекчат работата си”, каза Сиджимов и добави, че най-големият причинител на замърсяване с фини прахови частици в големите градове е твърдото гориво за отопление, докато азотните окиси са от автомобилите.

Румяна Гълъбова от дирекция “Климат, енергия и въздух”към Столична община (СО) също се включи по темата. По думите ѝ, данните, които са от измерването а екологичното сдружение са по-скоро индикативни, а програмата на СО се базира на официалните данни от пунктовете за измерване на качеството на въздуха към Министерството на околната среда и водите.

Тя каза, че другият голям замърсител освен фините прахови частици е азотният диоксид, но към момента не са регистрирани превишения след 2012 г.

“Въпреки, че няма превишение на този замърсител е направен анализ на данните и за периода 2014-2019 г. е показал, че няма превишение на данните. Освен точките, в които самата станция измерва се осъществява и т.нар. “дисперсно моделиране” на разпространението на замърсяването на всеки замърсител, в случая за азотния диоксид, така че да покаже как това би повлияло и какви биха били неговите потенциални концентрации в различни точки на града и това дисперсно моделиране не е показало, че има замърсяване”, каза Гълъбова.

Тя допълни, че относно транспорта, линиите на метрото са изградени и разширени до 52 км, а подвижният състав на автопарка на градския транспорт е подменен на 90% с екологични превозни средства. Гълъбова каза, че мярката за нискоемисионните зони е заложена и в Националната програма за въздуха, а София и Пловдив, като най-големи градове в страната би следвало да предприемат такива мерки.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.