Два от въпросите за референдума са безсмислени и вредни

На 25-и октомври да се проведат кметските избори и референдума за изборните правила, каза в обръщение президентът Росен Плевнелиев. И уточни, че има широка политическо съгласие около допитването - то отговаря на желанието на българите за мажоритарен елемент, задължителен вот и електронно гласуване. Той призова партиите да избягват популизма.

Социологът Юлий Павлов от Центъра за анализ и маркетинг подчерта, че единственият смислен въпрос е за мажоритарния вот. Той определи изборното законодателство като изключително сложна наука, която следва да се остави на специалистите, а не на хората при референдум. 

При електронно гласуване няма как да бъде осигурена и гарантирана тайната на вота, каза още Павлов. Той даде пример с ромските гласове, където контролираният вот ще бъде възможен, защото всеки, дал гласа си, ще гласува пред купувача.

И към изборите, които ще правим ние, българите, на 25-и октомври. Президентът Росен Плевнелиев внесе вчера в парламента предложение за иницииране на национално допитване. Въпросите са три, той ги е формулирал така: "Подкрепяте ли част от народните представители да избираме мажоритарно?"; "Подкрепяте ли въвеждането на задължителното гласуване на изборите и националните референдуми?"; "Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при провеждане на изборите и референдумите?".

В програма "Точно днес" Юлий Павлов коментира дали българите ще приемат едно такова гласуване и дали ще бъде успешно то, тоест, да гласуват примерно 50 плюс: 

Все още законът за референдумите изисква да участват не 50 плюс, а повече от участвалите на последните парламентарни избори. Между другото те бяха около 50% от избирателите по списък, така че вижте няма да отидат толкова хора, защото на местни избори гласуват около 50% от реалните избиратели, които са малко под 6 милиона, хайде така да кажем, така че на местни избори гласуват около 3 милиона – това ще бъде под 50% от избирателите по списък и ще бъде под участвалите на последните парламентарни избори. Но това хич не е лоша новина, защото в този референдум има само един смислен въпрос и то е дали част от народните представители да се избират мажоритарно. Останалите два въпроса са бих казал безсмислени и направо вредни някои от тях. Например – не може едно право да се превръща в задължение. Разбира се, това може да стане, но с промяна на Конституцията. Надявам се да не се съберат необходимите две трети, които да наложат такова безумие. В крайна сметка, ако това беше нещо хубаво – задължителното гласуване, щяха държавите, в които то съществува да се увеличават, а не да намаляват. В момента в Европа има, по-рано имаше други държави като Австрия и т.н., в които имаше задължително гласуване, те го отмениха, останали са Белгия и Гърция, в Гърция отмениха санкциите, поради тази причина там също гласуват около 60% от хората, а в Белгия на хартия санкциите ги има, но от 4 година насам прокуратурата отказва да повдига обвинения за неучастие в изборите. Така че, надявам се това безумие да не мине.

А що се отнася до дистанционното електронно гласуване, то не просто противоречи на Конституцията, то противоречи на основополагащ принцип, който съществува във всички държави, а именно тайната на вота, като тайната на вота е не право, а задължение – има такова решение на Конституционния съд – вие нямате право да показвате как сте гласували, а при дистанционно гласуване това не може да се гарантира и това е просто рай за търговците на гласове. В момента те могат само да предполагат как сте гласували и че тяхната инвестиция се изплаща, т.е. вие можете да вземете парите и да гласувате, както си искате. Но ако се въведе дистанционно гласуване, нали разбирате, че най-масово ще се гласува дистанционно от ромските квартали. В този момент този купувач на гласове ще присъства и ще контролира как става гласуването, преди да изплати сумата. Това са някакви общо взето безумия. Единственият смислен въпрос е дали част от депутатите да бъдат избирани мажоритарно и хубавото тук е това, че този въпрос не е зададен достатъчно конкретно. Защото в крайна сметка изборното законодателство е въпрос на много сложно наука. Изборното законодателство е много сложна наука, която изисква специфични познания и в областта на математиката, и в областта на правото, и в областта на социологията, това е една много специфична наука.